За методите си на преподаване, отношението на младите хора към книгите и собственото си творчество тя разказа за БТА по повод Националния ден на четенето, който се отбелязва днес под мотото „Четенето променя бъдещето“.
Според Стойнева младите хора днес не четат по-малко от предишните поколения. Четенето никога не е било приоритет на младостта, която е изпълнена с други вълнения и цели. „Моите наблюдения са, че децата, които произхождат от четящи семейства, наследяват тази традиция, и обратното“, посочи тя.
Определи четенето като бавно удоволствие, което изисква време, воля, мисловна енергия и концентрация. За да привлече учениците към литературата, Стойнева използва театрални елементи в преподаването. Още в началото на учителската си практика влизала в ролите на повествовател или литературен герой, а впоследствие започнала да включва и учениците. Така им помага да разберат по-добре преживяванията и постъпките на героите.
Вече шеста година преподавателката и нейните възпитаници организират открити уроци пред публика от 150 до 200 души. Чрез импровизираната училищна телевизия „ПроБЕЛ“ произведенията от учебната програма за 11. и 12. клас оживяват под формата на новини, репортажи и интервюта. Тази година е представен и нов формат - „Литературно такси“. В него ученик влиза в ролята на таксиметров шофьор, който превозва литературни герои и писатели. По време на пътуването те разказват своите истории, а шофьорът, представен първоначално като нечетящ човек, постепенно обогатява литературната си култура и започва да говори на книжовен български език.
„Младите хора може да не обичат да четат, защото младостта изисква динамика, но те много обичат да бъдат център на внимание, да имат изява, да бъдат забелязани“, каза Стойнева.
Преподавателката забелязва и промяна в литературните предпочитания на учениците. Днес революционерите и национално-героичната тематика са по-далеч от интересите им, докато в герои от „Крадецът на праскови“ и „Железният светилник“ откриват собствените си вълнения и проблеми.
София Стойнева се надява, че подобни занимания ще събудят интерес към книгите дори у онези, които рядко четат. „Дори да не го забелязвам в момента, той може да се прояви по-късно. Може да се прояви дори след пет години. Но ако аз съм виновникът за това, бих била щастлива“, посочи тя.
Друг начин да доближи литературата до учениците са срещите със съвременни автори. По време на пандемията от КОВИД-19 Стойнева организирала гостуване на писателя Георги Бърдаров в двора на дома си в пернишкото село Мещица. Учениците участвали в подготовката на събитието. Тогава приятелят на една от ученичките ѝ се обадил по телефона и когато научил, че тя участва в организирането на среща с писател, възкликнал изненадано: „Писателите са умрели“.
Според Стойнева подобни представи показват колко важно е младите хора да се срещат с писатели, които живеят и творят сред нас. Особено скъп за нея остава друг спомен. Неин ученик срещнал Бърдаров пред НДК в София, поздравил го за негов роман и се представил с думите: „Аз съм един от учениците на Стойнева“. „Това е най-красивият комплимент, който съм получавала в живота си. Някой да се представи пред когото и да било с изречението „Аз съм един от учениците на Стойнева“, значи си е заслужавало всичко, което съм направила за тях“, каза преподавателката.
Освен учител София Стойнева е и автор на книги. Дебютният ѝ сборник „Нещо за подарък“ излиза през 2024 г., а през настоящата година се появява вторият - „Качи се по-нагоре“. Още от 2004 г. тя сътрудничи на изданията „Гимназист“ и „Кандидат-гимназист“, за които подготвя есета и интерпретативни съчинения. Дълги години се стремяла да обяснява на учениците посланията на литературните произведения, но постепенно почувствала необходимост да изрази и собствената си гледна точка за живота чрез писането.
Стойнева представя книгите си по артистичен начин, като превръща литературните премиери в театрални постановки и сама влиза в различни роли. „И в преподавателската си дейност, и като творец се стремя да бъда различна“, посочи тя.
При гостуване в галерията към читалище „Съзнание 1922“ в пернишкия квартал Изток представила етюд по разказ, посветен на покойния художник Александър Неговански. В изпълнението участвала и съпругата му Веска.
Освен в Перник авторката е представяла творчеството си и в Добрич, Шабла, Каварна, Благоевград, Кюстендил, Разлог и София. В момента Стойнева подготвя роман, вдъхновен от посещение в музея в Разлог. Част от действието се развива в село Бачево и района на града.
За писането я вдъхновяват както добрите жестове, така и човешката завист и апатия. „Писателите сме хора, които трябва да бъдем и коректив на времето, в което живеем“, смята тя.
Сред основните послания в творчеството си откроява разбирането, че животът е кратък и времето да бъдем щастливи е сега. Важно е също да помним хората, които са ни подкрепяли по пътя към успеха.
По повод Националния ден на четенето Стойнева сравни книгата с планинска хижа, в която човек влиза, за да свали мокрите си дрехи, да се стопли, да изпие чай и да поговори с хижаря за пътя и планината. След това отново продължава да изкачва житейските върхове, но вече се чувства по-свободен, изпълнен с уют и смирение.