С изложба и представяне на луксозен албум с портрети от художника в Пловдив отбелязват 120 години от рождението на Златю Бояджиев

С изложба и представяне на луксозен албум с портрети от художника в Пловдив отбелязват 120 години от рождението на Златю Бояджиев. Събитията се провеждат в къща-музей „Златю Бояджиев" в Стария град, където се намира постоянната му експозиция.
Пловдив е град на художниците, а Златю остана като патриарха, бащата, емблемата на пловдивското изобразително изкуство. Това каза в приветствието си Петър Стоянов, президент на България (1997 – 2002), който е и почетен председател на фондация „Златю Бояджиев". Той посочи, че всички художници от това поколение са говорили за Бояджиев с много голямо уважение. 
Пловдив има особеното право, привилегия и потенциал да бъде българската културна столица и когато говорим за него, не може да не споменем Златю Бояджиев, каза пред десетките почитатели на художника министърът на културата Кръстю Кръстев. Той посочи, че хилядолетният град ражда своите творци, а те го зареждат с дух. Днес празнуваме факта, че България има привилегията да се нарича родина на класика Златю Бояджиев, оценен в България и света, каза още министърът.
Изложбата, която бе открита, включва творби от фонда на Градска художествена галерия – Пловдив и общински институт „Старинен Пловдив", както и непоказвани творби на Златю Бояджиев, част от колекцията на КЦМ АД, специално експонирани по повод годишнината. Беше представена и документална изложба за живота и творчеството на художника и лични вещи, предоставени от наследника Златин Бояджиев. Изложбите са подготвени от Валя Ангелова – уредник на къща-музей „Златю Бояджиев", и Теодор Караколев от Фондация „Български архитектурен модернизъм".
Албумът с портрети от Златю Бояджиев, съставен от Димитър Пампулов, бе представен от издателя арх. Стефан Добрев. Луксозното двуезично издание на български и английски език съдържа множество портрети, събрани в 260 страници. Сред тях са портрети на родители, роднини, велики българи, художници, артисти, писатели, портрети от Париж, личности от близо и далеч, както и портрети от пет частни колекции – на фамилия Бояджиеви, на Боян Радев, на Димитър Инджов, Димитър Георгиев и на Красимир Дачев. В третата част на албума са включени автопортрети на Златю Бояджиев и биография. 
"В първата издадена от нас книга сравнявам Златю Бояджиев с Бетовен, защото той в началото на 50-те години е преживял голяма драма - парализирана е дясната му половина. Всички смятат, че кариерата му завършва, но той започва да се учи и да рисува с лявата ръка. Това е подвиг, воден от волята и огромната отдаденост към изкуството и той става още по-голям, още по-самобитен". Това каза съставителят на книгата Димитър Пампулов. 
За туристи и посетители в къща-музей „Златю Бояджиев" в следобедните часове е предвидена презентация „Хронос и топос в платната на Златю Бояджиев". Тя е на уредника на къщата Валя Ангелова и пренася публиката във времето и пространството на платната на Златю Бояджиев.
В 16:00 часа ще има прожекция на документалния късометражен филм "Художникът Златю Бояджиев", създаден през 1961 г. Сценарият е на Хаим Оливер и Цанко Лавренов, режисьор е Иван Попов, а оператор е Барух Лазаров. Филмът печели втора награда за документален филм на първия Фестивал на българския филм "Златна роза" във Варна през 1961 г. и същата година е номиниран за "Златна палма" на фестивала в Кан.
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово, Пловдивско. През 1932 г. завършва живопис в Художествената академия, София, при проф. Цено Тодоров. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Творчеството му се разделя на два основни периода. Първият продължава до 1951 г., когато художникът получава инсулт, вследствие на който е парализирана дясната половина на тялото му. Няколко години по-късно, Бояджиев отново се връща към живописта, рисувайки със своята лява ръка. През първия период в творбите му се преплитат различни стилови и художествени похвати. В едни платна той изгражда формата плътно и обобщено, с неокласически маниер, а в други използва някои импресионистични техники. В битовите картини от 40-те години формите са синтезирани, вниманието е насочено към отделния детайл, за да се разкрие по-пълно идейния замисъл на творбата. Портретите на Бояджиев от този период се отличават със стегнат и точен рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания.
През втория период, без да губи идейна връзка с предходното си творчество, Бояджиев изявява други страни на своята чувствителност и търси нови пластични решения. Интересът му към селския бит се запазва. В картините му обаче навлиза една първична романтика, при която реалното се преплита с чудноватото и приказното. Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи, отличаващи се с подчертана експресия и драматизъм. Портретите от втория период са още по-охарактеризирани, понякога и чрез средствата на гротеската. Творби на Златю Бояджиев са притежание на галерии в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Сливен, Видин, Смолян и други, както и на частни колекционери у нас и в чужбина. Носител е на редица отличия и награди, сред които: Кирил и Методий - Първа степен, Лауреат на Димитровска награда, награда за живопис Владимир Димитров - Майстора от СБХ и др. Художникът умира на  втори февруари 1976 г. в Пловдив.