Проф. Владко Иванов, който е сред инициаторите на честването, заедно с други местни жители, коментира, че традицията се провежда вече за единадесети път.
„Всяка година идват все повече хора от различни краища на България. Сред тях са и много полицаи и гранични служители. Целта е празникът да обедини трънчани и да стане общоградско събитие, а посланието е за единение и здраве“, обясни Иванов. По думите му събитието се организира с подкрепата на Община Трън, Народно читалище „Гюрга Пинджурова - 1895“, енорийския свещеник отец Игнатий и местната общност.
За честването пред сградата на манастирската църква бе подредена и тематична изложба с рисунки. Творбите, обединени под заглавието „Ранджеловдън“ (Архангеловден), представят образите на свети Архангел Михаил, Дева Мария и самия манастир. Над десетте акварелни картини са дело на малките художници от кръжока по рисуване към читалището в Трън, разказа Борислава Цонева от екипа на културната институция.
Празничното последование бе водено от отец Игнатий. Той съобщи за БТА, че се подготвя проект за изграждане на монашеска сграда и възстановяване на стенописите в светата обител. По думите му манастирът в Трън датира от XIV век, а достъпът до него в момента е труден - възможен само пеша по стръмна екопътека или с високопроходими автомобили.
„За да стигнем до реставрация, трябва първо да осигурим достъп. Заедно с местните жители ще се постараем да направим път от източната или западната страна, за да могат да идват реставратори и специалисти. Призовавам всеки, който може, да помогне - тук не става въпрос финансово, а физически, експертно или логистично, да ме потърси“, призова свещеникът.
Той отправи и специален поздрав към жителите на Трън и полицаите по повод днешния им професионален празник. „Нека свети Архангел Михаил ги закриля по пътя им и ги връща невредими при семействата им“, пожела той.
По повод Архангеловден бе осветено традиционното ястие - курбан от овнешко месо.
Трънският манастир „Св. Архангел Михаил“ е обявен за археологически и художествен паметник на културата с национално значение. Създаден е в края на XIV век, вероятно от оцелели българи след османското нашествие. За Светия престол в олтара е използван античен жертвен камък с латински надпис, донесен от близко езическо светилище. Днес е запазена само църквата, чиито стени някога са били изцяло изписани. Части от стенописите от XIV–XVII век са съхранени и до днес. По време на Възраждането в манастира е действало килийно училище, а мястото е било свързано и с националноосвободителните борби в Трънския край - именно тук е основан и местен революционен комитет.