С изложба на стъклени икони художничката Петя Христова отправя послание – да вярваме

„Трябва да вярваме – изначално и безусловно…" Това послание отправя художничката от Елхово Петя Христова. По повод Великденските празници тя подреди в ямболската галерия LP ART самостоятелната си изложба „Иконите и стъклото“. В нея са показани 33 творби – стъклени икони и постери на витражите от катедралата „Света Дева Помощница“ в град Призрен, Косово, които са нейно дело.
В продължение на 17 години творческите ѝ търсения преминават през графика, скулптура, живопис, рисуване върху коприна и колаж. Към иконите и стъклото се обръща преди около 10 години след като претърпява тежък пътен инцидент. Да изработва икони обаче е нейна мечта отпреди над 30 години. Първите си опити да топи стъкло прави в чушкопек, разказа в интервю за БТА Петя Христова.
„Този чушкопек няколко пъти гръмна, след което съпругът ми каза: приключваме със стъклото, защото не знам как ще те заваря някой ден. Не си вярвах, че ако си купя пещ, ще се справя. Мислех, че е много сложно, мъжка професия и т. н. След като претърпях жестока катастрофа, живея втори живот. Прекарах шест месеца в гипс. Когато станах, първото нещо, което направих, бе да си купя пещ. Тогава си казах, че повече няма да се страхувам от нищо“, споделя тя.
Казва, че всяка една творба е преживяна. А на въпрос в какво вярва, отговаря така: „Вярвам в Бог, в хората, в доброто, в позитивната енергия. В работата си обаче съм много критична и много често не си вярвам и се страхувам. Даже не си вярвах, че ще успея да направя тази изложба. Не ни е много лесно на художниците – нашата работа минава не само през ума и през ръцете, а и през сърцето.“
Споделя, че особено скъпа на сърцето ѝ е иконата „Бялата Богородица“, чийто прототип е грузинска икона от 12-и век. За светинята от Грузия ѝ разказва нейният съпруг – иконописецът Куман Сталев. Той вижда иконата преди много години при едно пътуване в чужбина, в книга за иконите в Грузия. Невидяният никога от нея образ обаче не ѝ дава мира. Тя започва петгодишно издирване на въпросната книга.
„Докато накрая попаднах на един семинар по изкуства в Кападокия, Турция. Разказах цялата тази история на моя колежка от Грузия. На нея ѝ отне няколко месеца, но тя намери книгата. Изпрати ми я, на митниците имаше проблем, една седмица не можех да си я взема. Когато най-накрая я получих, в момента, в който я отворих – точно тази икона беше срещу мен“, разказва художничката.
В началото на 2018 г. Петя Христова печели конкурс за изработка на витражите, розетата и люнетите в католическата катедрала от 18-и век „Света Дева Помощница“ в Призрен, Косово. Прави ги в продължение на две години, преодолявайки страха си от височини, качена на скеле. Преди това катедралата не е имала витражи. В конкурса участват витражисти от много държави.
„Италианците например носеха един огромен витраж с папата. Но тамошният владика Дон Шан Зефи хареса най-много моя проект. Не вярвах, че точно аз ще бъда избрана – жена, от България. Не бях и правила катедрали, нямах такъв опит. Тогава все още си нямах толкова доверие, страхувах се много. Стана ми лесно, след като направих първия витраж“, разказа още тя.
„Иконите и стъклото“ може да бъде разгледана в галерия LP ART в Ямбол до 10 май. По-голямата част иконите в изложбата са изработени чрез високотемпературна обработка на арт стъкло (fusing). Показани са и пет икони от излято стъкло, което е една изключително сложна техника, каза за БТА художничката, галерист и куратор на изложбата Лилия Парушева.
По думите ѝ стъклените икони на Петя Христова отвеждат всеки навътре към собствения му духовен свят. „Тя изключително прецизен и отговорен художник, израснал духовно човек. Нейното отношение към иконата, към света и нещата, които я докосват, е изразено по един великолепен начин“, коментира още Лилия Парушева.
Петя Христова има редица самостоятелни и колективни изложби в България, Германия, Италия, Великобритания, Турция, Косово, Аржентина, Албания, Кипър, Индия. Нейни творби са притежание на галерии и частни колекции в страната и чужбина. Отличена е през 2015 г. от Министерството на културата в Косово за проекта Global Art Contest Exhibition. Носител е и на награда за принос на международния фестивал за изкуства „Теранда“ в Косово през 2011 г.