С изложбата „Изградена природа“ откри сезона галерия Credo Bonum в София. Експозицията представя работи на Боряна Пандова, Мартин Атанасов, Росица Гецова и Слава Савова и ще може да бъде разгледана до 1 октомври.
Проектът е куриран от Мария Деянова, Паола Димова, Стоян Петров и Яна Гончева в рамките на стажантската програма на галерия Credo Bonum под менторството на Весела Ножарова.
„С тази изложба задаваме въпроса „Градът изцяло извън природата ли е или не?“, каза пред БТА Стоян Петров, един от четиримата куратори на изложбата. Той обясни, че когато човек погледне карта на дадена територия, може да посочи къде са населените места и къде е природата. Така още на картата се прави разграничение между града и природата.
„Обаче това не е точно така, защото има междинни пространства, има граници, които сами ние създаваме, но те всъщност не съществуват“, допълни Петров.
„Това, което беше интересно за нас и върху което се опитахме да се фокусираме, е, че разсъждавайки по една и съща тема, имаме четири различни гледни точки, макар че вървим в една и съща посока“, обясни пред БТА Мария Деянова, една от четиримата куратори на проекта. По думите ѝ, вземайки предвид различните гледни точки, усет и опит на членовете на екипа, кураторите са разграничили различни възприятия за това какво е градско и природно, къде те се сливат и къде се разделят.
„Това се опитахме да отразим тук“, допълни Деянова. „И благодарение на прекрасните артисти, с които работихме, това според мен си личи.“
„Има едновременно наслоявания и отражения на това, което е, би могло да бъде или е било, в материалите и техниките, които прекрасните артисти, с които работихме, са използвали“, каза още кураторката.
Тя уточни, че всеки от артистите се е занимавал и в предишни проекти с подобни екологични теми, които според Деянова не се отнасят само до природата, а са много по-комплексни и засягат и нас като хора и като общество, както и отношението ни към проблемите, които възникват по тези теми, и към техните решения.
„Темата е близка и присърце на всеки от нас и на артистите и затова с огромен ентусиазъм се заехме с това и мисля, че това си личи и в момента“, каза в заключение тя.
Слава Савова разказа пред БТА, че работата ѝ е част от дисертационното ѝ проучване, което се фокусира върху хидротермалните ресурси в България. Методите ѝ включват както архивни изследвания, така и работа на терен, която ѝ позволява да наблюдава как горещите минерални извори в страната се използват във всекидневието.
„Също така това, което ние създаваме като изображение, никога не е курирано. Ние работим с това, което е на място, и мисля, че това е най-пряката връзка, която мога да намеря между творбите“, каза Слава Савова пред БТА.
Вдъхновена от поезията на Нат Раха, включена в антологията The Word for World Is Water, Слава Савова използва в работата си деконструиран стих, чието разполагане следва както движението на водата, така и разпадането на връзката ни с нея.