С нов проект галерията в Казанлък провокира публиката си да общува с изкуството

В Художествената галерия в Казанлък започна работа по проекта „125 диалога с изкуството“, който цели да докаже, че диалогът с изкуството е напълно възможен, а галерията е място за всички и всеки може да намери там нещо за себе си. Поводът е 125-ата годишнина от създаването на най-старата извънстолична художествена сбирка в страната, съхранена и до днес в своята цялост, а в проекта участват хора на различна възраст и с различни професии и занимания, които се срещат с непознати за тях картини от фонда на институцията. 
В този проект имаме възможнoстта да разширим погледа на публиката върху нашата колекция, като показваме на хората картини, които не са част от нашата постоянна експозиция, каза за БТА директорът на галерията д-р Пламен Петров. Той отбеляза, че колкото и голяма да е една изложбена площ, тя никога не е достатъчна да се покаже всичко, което една институция опазва. Хубаво е, че подобни проекти ни позволяват да социализираме непознати фрагменти от колекцията или просто картини, които не са успели да влязат в постоянната експозиция, посочи той и допълни, че някои от тях не са показвани с десетилетия, а други никога не са излизали от мрака на депото на галерията.
„Основната идея на проекта е да ни научи да общуваме с изкуството, да покажем, че то не е плашещо“, каза още д-р Пламен Петров. Според него най-ценно в този проект е общуването с публиката. Каним случайни хора, които реагират различно, но това е и хубавото на изкуството – че всеки го вижда с различен поглед, отбеляза той. Директорът допълни, че ролята на музейните институции е именно тази – да скъсят дистанцията между публиката и своите фондове. Според него това смесване на общности цели и да покаже, че всъщност Художествената галерия е пространство за всеки един човек и тук всеки може по някакъв начин да общува, да гледа, да намери по нещо за себе си. 
По проекта работи журналистът Васил Христов, който е и експерт по връзки с обществеността в културния институт, а визуалната концепция и заснемането са дело на фотографа Цветан Игнатовски. 
Аз смятам, че това, което правим вече втори ден в казанлъшката Художествена галерия показва, че всеки може да общува с изкуството, каза Васил Христов. Той подчерта, че е изключително впечатлен от младите хора, които влизат в галерията. "Установявам, че това не е първият им досег с изкуство и съм изключително впечатлен от начина, по който те го възприемат, разбират и чувстват и мисля, че най-ценното на този проект се състои във факта, че показваме, че всеки може да общува с изкуството и да го разбира по начин, който го докосва", посочи Христов. Според него мисията на подобни галерии в малки градове като Казанлък е много важна, защото хората навсякъде имат нужда да общуват с красивото и да разбират, че не само грозните неща около нас имат значение и че красивото може да бъде намерено навсякъде – дори в една малка, непозната картина, която стои в депото на малка и доста стара художествена галерия. 
Васил Христов, който е родом от Казанлък, разказа още, че си спомня галерията от дете, но преди две години, когато я е посетил, е бил изненадан колко е променена. Тогава разбрах, че директор е станал д-р Петров, чиято работа познавам добре и започнах да наблюдавам внимателно развитието на институцията, посочи той. "Това, което мога да кажа със сигурност от моите наблюдения извън страната е, че казанлъшката галерия не отстъпва по нищо на която и да е модерна, съвременна художествена институция по света. Може да прозвучи високопарно, но смятам, че казанлъшката галерия би стояла доста адекватно и в Лондон", каза още Христов. 
Проектът „125 диалога с изкуството“ е класиран на второ място с 96 от 100 точки по националната програма „Културно наследство 2025“ и се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Национален фонд „Култура“, в партньорство с Исторически музей „Искра“. Програмата подкрепя инициативи, насочени към съхранението и съвременното представяне на културното наследство, развитието на нови публики и активното приобщаване на общността към културния живот.