С нова експозиция Парк-музеят „Владислав Варненчик“ отбелязва 580 години от битката при Варна

С нова експозиция Парк-музеят на бойната дружба – 1444 г. „Владислав Варненчик“ отбелязва 580 години от битката при Варна. Тя бе открита днес и може да бъде разгледана до края на месец януари 2025 г. 
Това е временна изложба, посветена на годишнината, която се реализира съвместно с Националния исторически институт с музей към БАН и Регионалните исторически музеи в Русе, Шумен и Силистра, каза за БТА директорът на Парк-музея Милен Димов. Повечето от предметите са временно предоставени от фондовете на тези институции, но има и експонати от Парк-музея, който е филиал на Националния военноисторически музей. Изложено е средновековно въоръжение и снаряжение - ризница, шлем, алебарда, железни бойни ядра, както и монети, накити и предмети от бита, които илюстрират времето на последните кръстоносни походи на Балканите. Текстовете към изложбата разказват за обстоятелствата, усилията и предизвикателствата при подготовката и самото реализиране на двата похода на полско-унгарския крал Владислав III и трансилванския воевода Янош Хуняди, чиято кулминация е битката при Варна, посочи директорът. Експонирана е и картина на Сашо Рачев, собственост на Националния военноисторически музей в София.
Според него най-отличителното в експозицията е първият исторически трактат, посветен на България „За древността на бащината земя и за българските дела“ на Петър Богдан Бакшев, който е представен със сертифицирана репродукция. Авторът е родом от Чипровци, духовен водач, интелектуалец, книжовник и духовник, говорещ десет чужди езика, припомни Димов. Неговият труд предхожда Паисиевата „История славянобългарска“ с около век. В него Бакшев се опитва да разпали позаспалите патриотични чувства на българите. Освен това, чрез дипломатически совалки в централноевропейски кралски дворове, той е искал да убеди християнския свят в необходимостта от създаване на съюз срещу османците, целящ и освобождаването на българските земи, поясни директорът. 
По думите му книгата следва хронологично основни моменти в българската история, които заслужават да им се обърне внимание. Голямата й ценност е, че предава реалистично и без преувеличение много важна информация за начина на живот на българите през XVII век, за ежедневието на един народ, поробен под чужда власт, добави той.  
Димов припомни, че ръкописът бе открит от проф. Лилия Илиева в частна колекция в Модена и след това, със съдействието на властите в Италия, е създадено дигитално копие, каквото е изложено във Варна в рамките на събитието. То е предоставено от Националния исторически институт с музей към БАН. 
Честванията за годишнината преминаха с военен ритуал, изпълнен от Военноморските сили. Бяха поднесени венци и цветя пред мавзолея на крал Владислав III и паметника на Янош Хуняди. Свещенослужители при храм „Св. Димитър“  отслужиха панихида в памет на загиналите воини. Заместник-директорът на Националния военноисторически музей Деяна Костова припомни историята на изграждането на Парк-музея и отбеляза, че държавата полага усилия да пази спомена за битката при Варна. „Това е събитие, намерило своя отзвук в цяла Средновековна Европа. Сражението, макар да не постига заветната си цел, дава надежда на европейците, че когато са обединени имат силата да противостоят на османската експанзия. Ние днес прекланяме глави и се обръщаме към уроците от миналото, защото последният кръстоносен поход на Балканите е част от по-голям процес, който води до осъзнаването на общата ни европейска идентичност. Това събитие ни учи колко важно е да пазим ценностите си, да помним далите живота си за тях и да ценим и съхраняваме мира“, каза в словото си тя. 
На събитието присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, зам.-председателят на Общинския съвет Цветелина Атанасова, зам.-ръководителят на мисията на Унгария в България Бернадет Колар, началникът на Военноморска база - Варна кап. I ранг Борислав Великов, кап. I ранг доц. Валентин Василев от Военноморското училище в града.