С освобождението на Горна Джумая (дн. Благоевград) и Пиринска Македония от османско владичество през 1912 година още един къс от нашата родина се присъединява към свободното ни отечество и получава дългоочакваната своя свобода. Това каза Неврокопският митрополит Серафим, който днес отслужи заупокойна молитва за загиналите за освобождението на града и на България в двора на храм „Въведение Богородично“ в Благоевград.
За тази свобода обаче е платена много скъпа цена – това са множеството жертви, които нашият народ дава в борбите за своето освобождение, посочи митрополит Серафим.
„Господ Иисус Христос ни казва, че всяка една човешка душа е по-скъпа и по-ценна от целия свят с всичките му богатства заедно, а за цената на нашата свобода са проляли кръвта си много човешки души. И ако всяка една е по-скъпа от целия свят, необятно за нашия ум е да си представим колко висока всъщност е цената, която са заплатили нашите предци със своята саможертва“, отбеляза още владиката.
По думите му най-малкото, което дължим на тези хора, е да отправяме винаги молитви за техните души.
„Нашата вяра като православни християни, заради която те се биха и положиха живота си, е вяра във Възкресението и вечния живот. Те са имали тази вяра и тази надежда и не са се поколебали да отдадат земния си живот, да пожертват земните си дни в името на свободното бъдеще на своите ближни, надявайки се по този начин да получат небесен венец, награда от Господа и да наследят вечния живот“, каза още митрополит Серафим.
Владиката отбеляза, че с молитвите, които се отправят особено във възпоменателни дни за упокой на техните души, изразяваме, че сме приемници на тяхната вяра. Ние живеем в същата тази вяра и това би трябвало да бъде залог за това, че ще бъдем приемници на техните ценности, на техните традиции и на всичко това, което са ни завещали, и ще го пазим, каза още Неврокопският митрополит.
Владиката разказа пред събралото се голямо множество официални лица, военнослужещи, гости и много ученици от благоевградските училища, че при заупокойни молитви се поставят няколко символа – пшеницата като символ на Възкресението и живота, виното и хлябът – символи на Христовата саможертва, на тялото и кръвта Христови, свещите като израз на гореща, пламенна вяра. Сред символите митрополит Серафим посочи тамяна, който олицетворява чистотата на молитвата с духовното благоухание, което носи и което се състои от чистите, искрени чувства на вяра, любов и надежда.
„За всичко това, за тази вяра и тази надежда живееха и отдадоха живота си предците, за чийто упокой се молим. Те са вече във вечността – място, към което всички ние вървим, и с надеждата, че ще дойде денят на Второто Христово пришествие, Всеобщото възкресение и блаженият живот в Божието царство за всички, които с вяра очакват този момент. Това е вярата на нашите предци, затова и най-малкото, което можем да направим за тях, е да отправяме с такава вяра молитви за упокой на техните души“, каза още митрополит Серафим.
След заупокойната молитва бяха положени венци и цветя пред паметните знаци и паметниците на Иван Павлович Орлински, Спас Георгиев, Хаджи Константин (Коте) Чорбаджигошев и на Мемориала на Делчевия род, намиращи се в двора на храма.
Общественици, представители на различни институции и граждани положиха венци и цветя пред паметника на Ичко Бойчев и пред паметника на Македоно-одринското опълчение, след което празничната програма продължи на площад „Македония“ в града.