С "Параклис" Ивайло Мирчев показва, че в изкуството художникът се бори, съмнява, но и намира смирение и утеха


За Ивайло Мирчев изкуството наподобява един вътрешен параклис – "утешникът", както сам го нарича, макар и думата да не съществува. Мястото, където художникът се бори, съмнява, намира смирение и утеха. „Откровено казано, просто харесвам думата параклис. Не мога да обясня защо.“ Това коментира художникът Ивайло Мирчев в интервю за БТА по повод най-новата му самостоятелна изложба живопис, озаглавена "Параклис", която бе открита в бургаската галерия "Пролет" и която според него е много по-различна от всичко, което е правил досега.
Той призна, че името не е замислено първоначално, а по-скоро е решение, дошло след създаването на картините, в които присъстват образи на параклиси и църкви. Преди да постави окончателно това заглавие обаче, художникът проверява значението му и открива, че гръцката дума освен място за преклонение значи и утешение.
Мирчев вярва, че работата на художника е свързана с подобно смирение, а при него винаги и с големи съмнения. "Има различни художници. Някои са по-подредени от мен. Аз съм много емоционален. Има хора, които започват нещо със замисъл и знаят как ще го завършат и го правят наистина така. При мен е точно обратното", казва той.
Това съмнение не изчезва с времето и възрастта, смята той. „Човек трудно може да избяга от себе си.“ Затова и картините му често се променят до неузнаваемост. „Тръгвам от един сюжет, а като не върви – замазвам и правя нещо друго.“ Именно в тази вътрешна борба със себе си художникът търси смирение и утеха.
Според него съмнението произлиза от вътрешното състояние - „вътрешна буря, в която има различни противоречия, както и съпротива на материала". Мирчев коментира, че в системата на развиването на дадена творба, понякога постига желаното, понякога - не. Тази битка, казва, е като живота: „Като се скараш на детето и после ти е мъчно. Като се скараш със жена си, после ти става кисело. Все нещо се случва. Така е и в ателието." Но именно в тази борба се ражда живописта му.
„Живописта като изразно средство, като език, като начин на общуване – това винаги ме е занимавало“, казва художникът. Той определя себе си като „сезанист“, близък до постимпресионизма, в който природата никога не се имитира буквално, а се интерпретира чрез личното усещане. "Това е моят мотив. Не откривам света. И не твърдя, че го откривам – няма и как да го открия. Но чрез своята чувствителност търся лична интерпретация на природата. Винаги тръгвам от природата. Никога не късам с нея", казва той.
Често рисува от натура, като прави рисунки, които никога не са подробни – те просто маркират пространството, архитектурата, местата на нещата. Дава за пример една своя картина, в която използва силуета на църквата в Широка лъка, зад която обаче поставя море. „В Родопите, разбира се, море няма, но като художник мога да си го позволя.“ За него това е свободата на изкуството – да може да направи каквото поиска. 
Припомняйки си разговора ни при откриването на предходната му изложба в галерия "Пролет" през 2023 г., когато той спомена, че се вълнува от настъпващото пенсиониране от Националната художествена академия, Мирчев коментира, че намира настоящия период в живота си като по-творчески. "Сега съм много свободен да рисувам, защото нямам друга работа.“ Признава обаче, че когато е имал служебни ангажименти, е бил по-организиран. „Тогава пестях времето, а в свободното – бачках. Сега, понеже свободното време е безкрайно, си позволявам малко да мързелувам."
Откровено казва, че се чувства по-добре така, защото е открил, че се е оказал в по-консервативната част от човечеството и все по-трудно приема промените, настъпващи с новите технологии. "Те дават безкрайни, огромни възможности и някои от тях са наистина добри, но подменят малко духовността на човека. Не само темпото, но и духовността." А според него онова, което човекът - и след това художникът - носи в себе си, не може да бъде подменено от никаква технология. "За мен това е по-важното и по-интересното. Технологията е средство, но се страхувам, че може да ни обсеби и да ни превземе. А може и да ни анулира."

Троян

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ организира днес фестивал в Троян

Фестивал "Партньор на биосферен парк "Централен Балкан" ще се състои днес в Троян. Събитието, подкрепено и домакинствано от Община Троян,...

Варна

Културата се прави от личности, не от организации, каза в интервю за БТА скулпторът Веселин Костадинов

Културата се прави от личности, от хората, които създават фундамента, и това са художниците, писателите и композиторите. Останалото са изпълнителски...

Ловеч

Националният хоров фестивал "Панайот и Любомир Пипкови" в Ловеч продължава с хорови работилници и концерти на участниците

Вторият ден на националния хоров фестивал "Панайот и Любомир Пипкови" в Ловеч ще предостави възможност на участниците да се включат...

София

Ретроспективната изложба „През времето“, посветена на 90-годишнината на скулптора проф. Валентин Старчев, ще бъде открита днес

Ретроспективната изложба „През времето“, посветена на 90-годишнината на скулптора проф. Валентин Старчев, ще бъде открита днес, 18 октомври, в „Квадрат...

Мелбърн

Учени откриха как умиращите клетки могат да помогнат за разпространението на вируси

Австралийски учени са идентифицирали неизвестен досега начин, по който вирусите могат да се разпространяват в тялото, предаде Синхуа. Откритието им...

София

Българското национално радио връчи първите национални награди „Тийн тайм“

Българското национално радио (БНР) връчи първите национални награди „Тийн тайм“, които бяха представени на официална церемония тази вечер в Първо...