С голяма представителна изложба живопис, графика и керамика бургаската галерия „Пролет“ отдава почит към паметта на Стоян Цанев (1946 – 2019) по повод 80-годишнината от рождението му на 28 февруари. Експозицията, събрала творби от частни колекции, се превърна в повод негови близки приятели и колеги да се съберат в Бургас, а двама от тях и да разкажат пред БТА спомени за художника, когото те определят като „явление“, „свеж полъх“ и автор на „нов език“ в изкуството, чрез който Стоян Цанев продължава да присъства в съвременната българска култура.
Първи срещи: Между Руския клуб и Париж
За проф. Стоимен Стоилов познанството със Стоян Цанев датира някъде от 1976 г., когато го среща в стария Руски клуб в София – легендарно място за артистичния елит тогава. „Спомням си голямата маса, на която седяха Атанас Яранов, Георги Баев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Кольо Кехайов и Стоян Цанев. Когато ме видя, Стоян стана и ме попита: „Ти ли си Стоимен Стоилов?“ Аз му отговорих със същия въпрос: „Ти ли си Стоян Цанев? Чувал съм много за теб“, разказа пред БТА Стоилов в разговор по телефона от Виена.
Милко Божков, който в последния ден на февруари пътува до Бургас специално за откриването на изложбата в памет на своя приятел, си припомня, че се присъединява към неговия близък кръг през 1982 г. по време на престоя си като стипендиант в Париж. Тогава Цанев и Стоилов излагат в малката галерия „Пентюр фреш“. „Имаме няколко снимки от тогава. Същата есен, като се прибрах, използвах една от тях, за да направя двоен портрет на Стоян, който днес е в галерията в Добрич“, спомня си Божков. Допълва, че още като студент той е впечатлен от графиката му, която носи полската академична култура и коренно различен подход от наложения по това време в България. „За Стоян си го обяснявах с това, че е полски възпитаник. Впечатляваше ме разказът му за неговия професор Анджей Руджински, който се обръщал към студентите на „Вие“ – това беше нов тип отношение към изкуството и личността, което той беше попил и предаваше и на нас.“
Тънкостите на занаята и сатена в графиката
И двамата събеседници подчертават изключителната работа на Стоян Цанев. Проф. Стоилов си спомня за ателието му в графичната база в Морската градина в Бургас. „Беше изключително интересно как отпечатваше офортите си с парче сатен – никой в България не го правеше така. Знаеше колко точно капки ленено масло да сложи в мастилото. Това бяха негови открития, доразвити в практиката му.“ Стоилов акцентира и върху дисциплината на Цанев и способността му да работи концентрирано и да не преминава към нова задача, докато не завърши текущата. Тази последователност се пренася от графиката към живописта и керамиката, където цветът изиграва огромна роля. „Пестеливият цвят беше и в основата на неговите цветни литографии, създадени в графичната база на СБХ в Бургас и печатаря Гошо. Това бяха чудесни мигове на творчество и приятелство“, отбелязва още Стоилов.
Сенека, Майлс Дейвис и разговорите за изкуство
В личните си отношения Стоян Цанев е сдържан, но дълбок събеседник, който не хаби думите си случайно, разказват и двамата му приятели. „С онези, с които си имаше приказка, беше много близък. Много обаче не сме говорили за живопис и графика като техника, а повече за други неща“, разказва Милко Божков. Спомня си го като страстен читател и меломан. „Една от неговите настолни книги, която подари и на мен, беше „Нравствените писма до Луцилий“ от Сенека, когото често цитираше. В ателието му звучеше Глен Гулд от дискографията, подарена му от Минчо Минчев, а в колата му винаги имаше касетка, от която непрестанно въртеше Around Midnight на Майлс Дейвис.“
През годините приятелството им се развива и през общи пътувания и проекти. Божков например си спомня ходенето им в Истанбул, където Цанев им служи за гид из джамията „Кахрие“ и нейните юстинианови мозайки, както и Музея на мозайките под Синята джамия. „Там си купихме дискове на базирания в Канада турски композитор Мерджан Деде. И до ден-днешен, като го слушам, се сещам за Стоян. Действа ми като негов пръстов отпечатък“, казва Божков. Той разказва и за смешните им разговори в музея „МоМа“ в Ню Йорк, където Цанев с усмивка коментира как Пикасо „крадял“ идеи от Жорж Брак, за да ги направи „по-хубави“.
Проф. Стоимен Стоилов също пази изключително живи спомените от съвместните им пътувания във Франция, където гостува на Цанев, докато живее там. „Тези спомени винаги изникват, когато посещавам музей, защото знам какви са били разговорите ни за определен художник“, споделя той. Едно от най-впечатляващите им преживявания е посещението в Южна Франция – в музея „Пикасо“ в Антиб и Валорис, където Пикасо е оставил огромно творчество от керамика. Стоилов си спомня и закачките между големите автори, като историята за Пикасо, който нарисувал петел върху чинията на Шагал, докато вторият отсъствал.
„Посетихме много от крепостите на катарите – богомилите, където те са успявали да се опазят от войските на краля. Историите за начина, по който са се предпазвали и съхранили, са много впечатляващи“, отбелязва още Стоилов. Тези техни исторически маршрути са съпътствани от дълги обсъждания на изкуството – от реализма на Гюстав Курбе в Монпелие до модерното изкуство на Пиер Сулаж.
Съвместните проекти и мълчанието
Приятелството между Милко Божков и Стоян Цанев намира материален израз и в серия от редица съвместни проекти. „През 90-те години направихме изложба със серия, в която всяка творба беше наполовина негова и наполовина моя“, спомня си художникът. За целта Цанев гостува в селото на Божков, където двамата работят заедно в продължение на едно лято. „Шегувахме се, че сме станали като съветските Кукриникси“, разказва с усмивка той. Този творчески обмен продължава до последно – двамата планират съвместна изложба за пролетта на 2019 г., която остава неосъществена поради внезапната кончина на Цанев в началото на февруари същата година. Въпреки физическото му отсъствие, Божков признава, че и до днес поддържа илюзията, че Цанев си е в къщата си в село Лъка. „Нарочно не съм ходил до там, откакто го няма. Залъгвам се, че е там и не искам да унищожавам тази илюзия.“
Божков разказва още, че за него Стоян Цанев принадлежи към категорията творци, които той определя като „мълчаливци“. „Познавам трима такива, които не хабят думите си и логореята не ги гони. Двама от тях си отидоха – Стоян и Георги Божилов – Слона. Третият е Борис Христов“, казва художникът. Според Божков тази лаконичност на Цанев е била неизменна част и от неговата изключителна класа, продиктувана от ясното съзнание за собственото му ниво и място в изкуството. „Той си знаеше стойността, но никога не я афишираше, за разлика от някои себелюбиви хора. Беше успешен художник, който имаше късмета това, което искаше да прави за себе си, да се харесва и да се купува. Никога не се нагаждаше към вкуса на публиката.“ Божков разказва още, че Цанев определял като глупци новопоявилите се през 90-те години колекционери на българско изкуство, които купували само старите майстори, и то понякога със съмнителен произход, вместо да инвестират в живите художници, за да им дадат стимул.
Признанието и доверието
В разговора Милко Божков разкрива за себе си също, че най-голямото признание в целия му творчески път не идва от институции или официални награди, а от два акта на абсолютно доверие, свързани със Стоян Цанев. Първият е споделен след смъртта на Цанев от техен общ приятел – лекар, който следи състоянието му в неговите последни дни. „Стоян му казал, че е започнал серия от 30–40 нови работи и се чудел дали ще може да ги завърши. Тогава му доверил, че знае кой може да го направи вместо него – Милко. Разтреперих се от това доверие“, споделя Божков.
Вторият случай е свързан с поета Борис Христов и общия им проект отпреди пет години „В салона на природата“. Христов признал на Божков, че първоначалният му план бил да изпрати камъните, по които са рисувани платната, на двамата художници поравно. „Борис ми каза: „Планът не стана, защото Стоян си замина, но ти свърши неговата работа.“ Ей това ми е достатъчно – да получа признание не просто от приятели, но от ценни и важни за мен хора, за които знам, че не хабят думите си напразно“.
Подписът и продължаващото присъствие
Стоимен Стоилов е категоричен в оценката си за историческото значение на своя колега и приятел. Той определя Цанев като „свеж полъх“, който първоначално е бил приет скептично от по-консервативните среди, но бързо се е утвърдил като истинска „звезда“. Той постига този статут без излишни претенции или шумни изказвания, а единствено чрез категоричността на своето творчество, уточнява Стоилов. Графикът акцентира и върху международния авторитет на Цанев, като припомня серията им от пет съвместни изложби в Норвегия, Швеция, Франция, Австрия и Германия в периода 1977 – 1989 г. Специално внимание отделя и на успеха му в Япония: „В Токио той беше признат за един от големите автори въобще в Европа – като европейски художник от висок ранг“. Според Стоилов обаче той успява да съхрани и своята идентичност: „Стоян винаги е казвал: „Не съм си променил подписа, той е винаги на български“.
В края на своя разказ проф. Стоимен Стоилов отбелязва, че въпреки кончината на Стоян Цанев духовният му диалог с него продължава: „В спомените ми той е жив и си говорим. Разговорите ни не са прекъснати, те продължават. Виждам го как се усмихва – той говореше пестеливо, но много точно.“
„Често го сънувам и тези сънища не са тъжни, ами смешни“, казва и Милко Божков и допълва: „Нашето щастие е, че като си заминем от този свят, остават картините. Като гледам неговите картини, не ми е тъжно, а го чувствам, сякаш продължава да е покрай нас.“
Изложбата живопис, графика и керамика на Стоян Цанев в галерия „Пролет“ в Бургас може да бъде видяна до 28 март.