Празникът ще започне в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ със Златоустова света литургия, в 11:00 часа оттам ще тръгне празнично шествие до транспортния мост, където половин час по-късно ще се състои ритуалът „По вода“ (традиционният обичай „Кумичене“). Станалата Кумичка на Ловеч за 2024 г. ще поведе хорото и с дефиле всички ще се отправят към площад „Тодор Кирков“, където на сцената кметът ще й връчи косичника и наградата. След това започва концертът на фолклорния танцов ансамбъл „Магия“ при сдружение „Танцьорите“. Следва концертът на детски и младежки танцови състави при Център за подкрепа на личностното развитие – Общински детски комплекс и на Общинския духов оркестър, а след тях и на една от младите надежди на българския фолклор Здравко Мандаджиев.
Празничната програма ще продължи на площад „Екзарх Йосиф Първи“ с участието на читалищата от кв. „Гозница“ и село Йоглав, народната певица Ганка Христова и гост изпълнителите Кина Вълчева и Вихра Димитрова. От 17:00 ч. е концертът на фолклорни колективи на Народно читалище „Бяла Анаста - 2016 г.“, а час по-късно ще започне концертът на Гуна Иванова, Ива и Велислава Костадинови с участието на фолклорен танцов ансамбъл „Балкански огън“.
БТА припомня, че по думите на Силвия Вутева, уредник и етнограф на Регионалния исторически музей в Ловеч, Цветница е един от най-почитаните празници в Ловеч още от 18-и век, когато покрай търговията с мощен подем се развива и занаятчийското производство. Майсторите са го използвали в Алтън (златен) Ловеч, като повод да предложат своите изделия на дошлите гости от близките села и градове. Така църковният празник дава и началото на панаир на занаятите, който и до днес грижливо съхраняваме и тачим. Цветница, освен празник за всички носещи имена на цветя, е и събор на народните изкуства, повод за художници и занаятчии от цялата област да покажат творенията си.
През 80-те години на миналия век Цветница в Ловеч е тридневен празник, като в миналото са го наричали „Чаршията на Майсторите“ - като продължение на занаятчийските работилници от покрития мост. Целият Табашки площад, сега „Тодор Кирков“, се е изпълвал с дюкянчета. „Да не забравяме, че тогава не са били панаирни сергии, а миниатюрни павилиончета за излагане и поднасяне на художествено изработени предмети от народни майстори", посочи уредникът.