С цветове и форми Димитър Каратонев пътува до края на света в новата си самостоятелна изложба „Чудо в Манихики“

Остров Манихики, разположен в Южния Пасифик, вдъхновява художника Димитър Каратонев за най-новата му изложба. „Това е остров във Френска Полинезия – наричат го края на света. Местните го знаят и като Острова на перлите. В миналото през него са минавали мореплаватели, а местното население многократно е било евакуирано заради опасност от цунами“, разказа авторът за БТА. По-рано днес той откри най-новата си самостоятелна изложба със заглавие “Чудо в Манихики” в бургаската галерия “Неси”, където гостува за трети път.
Макар да признава, че никога не е бил там и едва ли ще отиде, защото е много далеч - между Калифорния, Австралия и Япония, допълва, че ако му се случи, ще е много щастлив. Любопитството към самото име води Каратонев към тази тема. „В изкуството търсим оригиналност и провокация – нещо, което да събуди интереса на публиката“.
Подобно на предишни свои проекти, той остава верен на пътешествията чрез въображението – споделя, че е рисувал езера от Титикака, има графика със заглавие  „Фиеста в Канкун“, както и картина „Мексико“. „Пътувам с платното. Чрез импровизацията и въображението – това е моят начин“, казва художникът.
Изложбата, озаглавена „Чудо в Манихики“, включва около 30 графики и 10 платна, създавани през последните 2–3 години. Част от тях са съобразени с конкретното изложбено пространство, посочва авторът.
Сред работите има и творби, посветени на любими художници. „Имам графики, които съм кръстил на Гоген, на Ван Гог. Примерно “Сънят на Гоген” – на мен лично ми е любима работа. Впечатленията ми от импресионистите датират от детството. За мен те са близки до съвременното изкуство – до това, което ние правим и как също като тях търсим оригиналност“, казва Каратонев. Голямо въздействие за тази привързаност към творчеството им му оказва посещението в музея Орсeй в Париж: „Като видях за първи път Гоген, Ван Гог... оттогава до днес не спирам да ги мисля. Те вървят с мен. В един момент просто сядам и ги рисувам“.
Въпреки че е завършил графика, работи с различни техники като живопис и акварел. „Така ми е по-интересно“, казва той. Все пак графичното мислене преобладава: „Мисълта ми винаги е графично насочена. Първо образът е графичен, но в тази техника си много технологично зависим от времето и материалите."
Художникът не крие предпочитанията си конкретно към цветната графика. „Цветът дава съвсем друга емоция. Харесва ми, когато плоските цветни петна дават условност, но и богатство. Така нещата стават по-живи“.
Не избягва и експеримента. „Дефектът може да стане ефект. Важна е импровизацията – когато изчезне, изкуството се превръща само в занаят, а това е убийствено за художника“.
По отношение на вдъхновението, Каратонев е лаконичен: „Темите се въртят в главата постоянно. Новите идеи се появяват в самата работа. Ако само седиш и чакаш вдъхновение – трудно става“.