С указ на Фердинанд I на 6 февруари 1896 г. се създава Държавното рисувално училище, което поставя началото на Националната художествена академия

През 1896 г. Константин Величков, министър на Народното просвещение, внася Закон за Държавно рисувално училище в София, приет в първата редовна сесия на IX-то Обикновено Народно събрание. На 6 февруари той е утвърден с указ на княз Фердинанд I, с който се създава Държавното рисувално училище в столицата. То отваря врати през октомври същата година. През десетилетията учебното заведение ще се развие до Националната художествена академия (НХА), която познаваме днес. 
Българската телеграфна агенция (БТА) подготвя брой на списание ЛИК на тема „130 години висше образование по изобразително изкуство“. Изданието за литература, изкуство и култура на БТА ще представи акценти от историята на НХА, както и съвременните посоки на нейното развитие. Премиерата на изданието е предвидена за 26 февруари в сградата на НХА. Датата не е избрана случайно – на 26 февруари 1861 г. във Виена е роден Фердинанд I – княз, а след това и цар на България, управлявал над три десетилетия и смятан за един от големите благодетели на Държавно рисувално училище. 
Още преди да бъде открито училището, на 1 септември 1896 г. за негов директор е назначен Иван Мърквичка – просветен учител по рисуване при Софийската мъжка гимназия. В издадения през 1907 г. „Юбилеен илюстрован годишник на Държавното рисувално училище за първите десет учебни години (1896-1906)“ се посочва, че при първото записване на кандидати за ученици са се явили 153 момчета и 5 момичета, а са приети 46 ученици и 3 ученички. Така Държавното рисувално училище първо у нас допуска висше образование за жени наравно с мъжете. 
Според данни от юбилейното издание, в началото княз Фердинанд I редовно посещава изложбите, организирани от Рисувалното училище, и му прави дарения от личната си библиотека. Освен това князът се застъпва за училището, когато възниква недоволството в някои обществени деятели, и се явява като негов покровител и благодетел. 
Когато през 1906 г. се отбелязва десетгодишнината от съществуването на училището, управата му взема решение юбилейното тържество да се проведе на 2 август. Тогава е „празникът на Негово Царско Височество князът, покровител на училището“, пише в изданието от 1907 г. На 2 август 1887 г. Фердинанд I полага клетва пред Великото народно събрание в Търново.  
През юбилейната 1906 г. министърът на просвещението – по това време Иван Шишманов, изпраща следното писмо до Държавното рисувално училище: „Тая година се навършват десет години от основаването на вашето заведение. Никой по-добре от вас не знае какъв труд и какви морални усилия трябваше да се положат, за да се закрепи едно културно дело, националното и културното значение на което малцина разбираха. Повикан по едно щастливо стечение на обстоятелствата да ви бъда близък помощник в развитието на интереса на изкуството в България, аз днес не мога да не си спомням с умиление първите наченки в предприятието, което се завърши едва тая година с признаването на Рисувалното училище право на висше учебно заведение, не мога следователно да не възприема с радост идеята ви да отпразнувате десетгодишнината на нашето развило се до степен на академия Рисувално училище“. 
На тържеството на 2 август 1906 г. в залите на юбилейната изложба присъстват видни общественици и творци, според историческите източници. Тогава директорът на училището – Иван Мърквичка, прочита отчет за дейността му през десетте години от неговото съществуване. „Преди десет години, по твърдото настояване на един български писател-художник, тогава министър на Народното просвещение – г-н Константин Величков, тихо, без никакъв шум, бихме казали даже скритно, в едно старо, низко, мизерно здание се откри училището на изящните изкуства в България, което, пак от скромност, биде наречено Рисувално училище, макар още от тогава да носеше характера на висше учебно художествено заведение“, е казал той. В своето слово директорът разказва за трудностите, през които преминава учебното заведение и „хулите“, „нападките“ и „войната“, които се надигат към него при някои политически управници. Разказва и за решението училището да участва във Всемирната изложба в Париж през 1900 г., където участват прочути академии с вековни традиции. „И да чуем мнението за него от най-компетентните в цял свят хора. И вие можете да придобиете представа какво тържество беше за нас, каква гордост за България, когато международното жури по висше художествено образование, в един такъв културен център като Париж, произнесе свой най-одобрителен вердикт, като награди нашето за организацията му и за успехите на учениците с високата награда „Златен медал“, посочва директорът на училището. Той изразява и признателност към закрилата „на Негово Царско Височество българският княз, който, като оцени твърде добре значението на нашето дело, взема под своето ефикасно покровителство училището и не позволи да се извърши едно грозно попълзновение – едно, тъй да се каже, престъпление – чрез унищожението на това начало на възраждането на България в изящните изкуства. И ето защо, в знак на признателност училището слива своя юбилей с днешното празненство за възшествието на престола на Негово Царско Височество. С благодарност и похвала историята спомня имената на онези владетели, които са закриляли и покровителствували изкуствата и науките, които са благоприятствували културата на своя народ, и един от най-скъпоценните камъни на българската корона сега и за в бъдеще ще бъде именно защитата и мощната подкрепа, които българският господар е указал на нашите изкуства още при самото им раждане, и при първите техни проявления“, допълва той. 
Според издадени във времето годишници, започналото като Държавно рисувално училище през 1896 г. се преобразява през 1909 г. за първи път. След дебати, свързани с подема на индустрията, то се превръща в Държавно художествено-индустриално училище, както се нарича до 1921 г., когато отново се променя наименованието му – на Държавна художествена академия. През 1954 г. се преименува на Висш институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“. С това име остава до 1995 г. От тогава до днес се нарича Национална художествена академия. Каквото и да е наименованието й в различните исторически периоди, НХГ е определяна като незаобиколим фактор в културния живот в страната.