Изследователската дейност на украинските учени, независимо дали са в изгнание или са останали в страната, е намаляла с 20 процента след руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., показва изследване, цитирано от Франс прес.
Това е първият път от началото на войната, в който проучване се опитва да измери въздействието й върху украинската научна общност, казва Гаетан дьо Расенфос от Федералното политехническо училище в Лозана, водещ автор на публикацията в сп. "Хюманитис енд соушъл сайънсис къмюникейшънс" (Humanities & Social Sciences Communications).
Между септември и декември 2022 г. изследователят и екипът му са свързали с повече от 10 000 украински учени, които са публикували изследвания във всички дисциплини, достъпни чрез базите данни.
Осъществявайки връзка чрез академии на науките, университети, основната украинска изследователска организация, социални мрежи, това е "трудна задача във военно време" по думите на Дьо Расенфос.
Около 2500 учени са отговорили на въпроси, свързани с изследователската им дейност.
Около 18,5 процента от анкетираните са избягали от военния конфликт.
По-голямата част от тези изследователи са били приети от европейски научни институции - много от тях в Германия и Полша, но на временни договори, които рядко надхвърлят една година.
"Вече се повдига въпрос за подновяването на тези договори", казва Гаетан дьо Расенфос, в чиято лаборатория е работила украинката Тетяна Мурована от Киевския университет. Тя е съавтор на изследването, но е трябвало да напусне и да постъпи на друга работа в Швейцария заради липса на финансиране.
Между 25 и 40 процента от работещите в изгнание специалисти също така отделят 10 процента от времето си на нова работа в ущърб на първоначалните си изследователски области.
Това обаче има и положителна страна, като по-голямата част от тях все пак преценяват, че сблъсъкът им с новости обогатява техните умения. Повечето продължават да обучават онлайн студентите си в Украйна.
Сред учените, които са останали в страната, около 15 процента са напуснали изследователската дейност. Тези, които продължават - много от които са мигрирали от източната към западната част на страната, често се сблъскват с трудности: над 20 процента са лишени от достъп до ресурсите, които са от съществено значение за техните изследвания (лаборатории, университети и др.), поради унищожаването им или липса на оборудване.
Според данни на украинското Министерство на образованието и науката 74 от около 300-те университета в страната са повредени или унищожени, като повечето от тях са в източните региони, се посочва в проучването.
Резултатът е, че всеки ден изследователите, независимо дали са в изгнание или са останали в страната, отделят три часа по-малко за своите изследвания, отколкото преди руската инвазия.
"Те се занимават средно по десет часа на ден с изследванията си в сравнение с тринадесет часа преди, което представлява стотици хиляди загубени часове и 20 процента спад в научната продуктивност", обяснява Гаетан дьо Расенфос.
Изследователят допълва, че въздействието върху публикациите им ще бъде оценено на по-късен етап.
Преди войната Украйна е била страна "в периферията" по отношение на научните публикации, но "исторически силна в областта на физиката и математиката, наследство от съветската школа".
Друг ефект от военния конфликт е "изгубеното поколение докторанти", които вече не могат да продължат изследванията си, защото ръководителят им е напуснал или просто не се записват за дисертация.
"Ще бъде трудно системата да заработи отново, след като войната приключи", казва изследователят. "Въпреки че Украйна има други неотложни въпроси, загубата на научен капацитет вреди на перспективите й за възстановяване, тъй като науката и иновациите са движещата сила на една икономика в дългосрочен план", посочва той.
Според изследването броят на активните учени в страната е трудно да бъде оценен.