Само когато си готов да рискуваш, може да стигнеш до нови артистични решения, каза пред БТА пианистката Дора Делийска

В изкуството свободата на изказа е водеща предпоставка за развитие. Само когато има смелост и готовност за риск, може да се стигне до нови концепции и артистични решения и така се оформя цялостния културен релеф. Това може да се случи когато има подкрепа от страна на обществото и финансиране и за независими проекти. Политиката също трябва да е в синхрон с това, или поне да не пречи. Това мнение изрази в интервю за БТА пианистката Дора Делийска, която участва на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Тя живее и работи от 25 години във Виена и смята, че градът е пример за това как, въпреки всички трудности в съвременното общество, изкуството има свобода и почва за развитие.
Според нея най-силното качество на музиката е споделената емоция, изживеният миг заедно, а този тип преживявания са все по-голяма рядкост във време, в което изкуственият интелект и дигиталните устройства заемат все повече място в нашата реалност. Споделената емоция на концерт не може да бъде заменена с нищо, каза Делийска. 
В своята работа музикантката се старае да намира връзка между композиторите от различни епохи и да ги „среща“ на сцената. По този начин се получава един вид комуникация и се създава съвременен прочит на произведенията.
Следва цялото интервю с Дора Делийска – за възможностите на интерпретатора, пътя на музиката до слушателите, за фестивалите и тяхното значение.
Кое е най-силното оръжие на музиканта в днешно време?
- Музиката и конкретно изпълнението на живо, се случва в момента. Тоест отразява мига, в който се намираме. Това е едно изключително наситено с емоции преживяване между изпълнителите и публиката. За мен това е най-силното качество на музиката, споделената емоция, изживеният миг заедно. Този тип преживявания са все по-голяма рядкост в ежедневие, в което изкуственият интелект и дигиталните устройства заемат все повече място в нашата реалност. Споделената емоция на концерт не може да бъде заменена с нищо. 
Докъде се простират възможностите за трактовка и интерпретация на пианиста, след като трябва да е верен на написаното от композитора?
- Да се свири композиция, създадена от друг творец, означава поемане на пълна отговорност да се пресъздаде точно това, което е написано в нотния текст и възможно най-точно да се доближим до първоначалната идея. Интерпретацията започва там, където рефлектираме нашата реалност. Ако аз изпълнявам произведение на Бетовен, би трябвало да знам в детайли всичко за неговия композиционен стил, за структурата на композицията, звукоизвличането и разликата в оригиналните и съвременните инструменти. Едва тогава, след като съм се доближила възможно най-много до първоначалната концепция, мога да се замисля по какъв начин това произведение може да се позиционира в нашата реалност. Все пак музиката, която слушаме, се случва сега, в нашата реалност, въпреки че е композирана в друга епоха. От тази гледна точка е съвременна.
Моето решение е да намирам връзка между композитори от различни епохи и да ги „срещам“ на сцената. По този начин се получава един вид комуникация между различните епохи и се създава съвременен прочит на произведенията. Този процес изисква множество анализи и задълбочено познанство с творчеството на композиторите, за да се намери нишката, която ги свързва. Но резултатът е винаги много автентичен и за мен олицетворява смисъла на интерпретационното изкуство. 
Какво желаете да изявите най-силно във Вашите албуми - днешния вкус и ритъм, своето виждане, нещо, което е останало незабелязано в композиторските послания или друго?
- Записът на албум се различава от изпълнението на живо по това, че е много по-подготвен. Мигът може да се повтори. Но аз търся спонтанна емоция, която да бъде усетена и от слушателите, а не просто перфектен запис в студио. Приоритетът на записа е, че човек може да изживее музиката в комфорта на собствената си къща или на място, където можем да се потопим в личните се мисли. Моето желание е да създам музикална концепция, която да даде структура на записа. В рамките на тази структура, слушателите намират свобода за лична интерпретация. 
Какъв е пътят на музикалните албуми със сериозна музика до слушателите – как се разпространяват те, какви носители са най-търсени? Слуша ли се предимно в интернет и той помага ли на музикантите? Сега винилът отново е на мода, това важи ли и за класическата музика? 
- Да, винилът е актуален и в сферата на класическата музика. Но най-много се използват онлайн платформите за стрийминг. Това е бърз начин хората да получават достъп до произведенията, които харесват, и да ги слушат на телефон, компютър, в колата. Единственият недостатък е, че много онлайн платформи компресират звука и това намалява силно качеството. В подготовката на моите записи аз си взимам много време, за да избера подходящото място, където да ги осъществя. Акустиката трябва да пасва на концепцията и дори атмосферата наоколо влияе на начина, по който се интерпретира. Ако залата е сред природата, това дава спокойствие и баланс. Затова, когато качеството на звука е рязко намалено при стрийминг, това отнема много от емоцията.
Какъв е музикалният фон на съвременна Виена? Каква музика се слуша и изпълнява в града?
- Колкото по-дълго живея във Виена, толкова повече този град ме вдъхновява и впечатлява. Виена се развива и обогатява постоянно. И тук не визуализирам само класическата музика, която със сигурност е на най-високо световно ниво. Фестивалите (театрални, музикални, танцови и за съвременно изкуство), които са част от културната програма на града, търсят все по-нови и автентични концепции. Свидетелка съм на много представления, пърформанси, изложби, в които се усеща смелост от страна на участниците.
В изкуството свободата на изказа е водеща предпоставка за развитие. Само когато има смелост и готовност за риск, може да се стигне до нови концепции и артистични решения и така се оформя цялостния културен релеф. Това може да се случи само, когато има подкрепа от страна на обществото и има финансиране също и за независими проекти. Политиката също трябва да е в синхрон с това, или поне да не пречи. Виена е пример за това как, въпреки всички трудности в съвременното общество, изкуството има свобода и почва за развитие. Благодарна съм, че съм част от този културен процес във времена, в които свободата на словото се превръща във все по-голям лукс в множество страни по света. Същевременно се чувствам отговорна, че имам тази привилегия и мога да допринеса за автентичността на интерпретационното изкуство.
Има ли съвременни произведения, които Ви вдъхновяват да ги изпълнявате? Как определяте творбите на днешните композитори – какво ги вълнува, какво „четем“ в тях?
- Както споделих по-рано, за мен най-важното е как произведенията на различните композитори рефлектират помежду си. В съвременната музика търся произведения, които усещам, че отразяват действителността, в която живеем.
Каква е мисията на фестивалите според Вас - да представят нова музика, да опазват традициите или нещо друго?
- Фестивалите дават прекрасна възможност на изпълнители от цял свят да се срещнат и да творят на едно място. В кратък период от време музикантите създават интензивни интерпретации и силни емоции, които споделят с публиката. За мен фестивалите са олицетворение на това как различни култури се срещат и пречупват усещането за граници.
Дора Делийска е завършила Музикалното училище в родния си Плевен, след което учи във Виена, където остава да живее и работи. Репертоарът й се простира от Бах до Лигети. Редовно свири на някои от най-престижните сцени в Европа, сред които Концертхаус във Виена, Двореца за изящни изкуства в Брюксел, Музикалния център Oosterpoort в Нидерландия и други. Гастролира често в Тайланд, Китай, Виетнам, Катар, както и различни държави в Южна Америка, където изнася и майсторски класове. Участва в жури в редица значими конкурси като Prima la Musica в Австрия и Конкурса за млади пианисти в Тайланд.
Има сериозна история като записващ музикант. Кариерата й на концертираща пианистка започва с излизането на първия й албум с творби на Ференц Лист, който води до покана за дебютния й рецитал в Музикферайн във Виена. През 2013 г. дискът с произведения на Шуберт й носи наградата на Pizzicato. Следва Danzas, в който с много гост музиканти изследва различните култури и допирните точки с джаза. През 2018 г. излиза албумът B-A-C-H Project, изграден на базата на сериозна драматургична концепция, подкрепена с много търсения в музикознанието. След него се появява дискът, който е свързан със стилистиката на концерта във Варна. Озаглавен е Alles Walzer, einmal anders! и в него Дора Делийска повежда слушателите в света на виенския валс, преминавайки през елегантността, за да стигне до модерните му виртуозни оркестрови и дори импресионистични измерения. Този валсов проект е определен като едно от десетте значими културни събития в Австрия за 2020 г.
През 2023-та Делийска записва своя 12-ти диск „Етюди и прелюдии“ с пиеси от Шопен, Дебюси, Лигети и Капустин, а премиерата е в зала Шьонберг в Концертхаус. Албумът е номиниран за наградата Opus Klassik и получава отлични рецензии в специализирани издания като Rondo Magazine, Pizzicato Luxemburg, Piano Nеws и други.