Разговаряме с куратора Орлин Дворянов за границите, за следите и за безграничието.
„Мащабът и броят на творбите са може би едно от най-големите предизвикателства, защото авторите са 23. Понякога разбираме в последния момент за мащаба на творбите, някои закъсняват заради пътуване, този процес е труден. Ние имаме доста богат опит като екип, редили сме много експозиции и успяваме да напасваме нещата бързо. Както аз обичам да казвам, няма изложба, която не сме наредили добре. Почти няма технически трудности, които да ни спънат“, смята Орлин Дворянов.
„Надявам се на публиката да направи впечатление, че творбите са много различни и посланията са различни. Разбира се любопитно е заглавието „граничНО“. Тоест има много лични погледи, авторите са изследвали себе си, има и по-глобални виждания за света и отношенията между хората. Разнообразието е много голямо. Аз лично смятам, че основната част от екипа автори се е сработил отлично. Успяваме винаги да имаме толерантност помежду си“, допълва кураторът Дворянов.
Според него, границите са много и навсякъде. „Но аз днес размишлявам къде било безграничието? И си мисля, че безграничното, това е човешкото самочувствие. Човечеството по-скоро смята, че е на върха на веригата и на върха над природата и над всичко. Това безгранично надценяване на собствените си възможности е доста пагубно. Ние винаги смятаме, че сме на върха на някакво развитие. Ние всичко можем и всичко знаем. Всъщност много често се оказва, че сме доста стегнати в някакви наши граници и наши възможности, но се надценяваме, надценяваме се и това е много опасно, както по отношение на екологията, на природата, така и по отношение на започване на военни действия и прочие, и прочие. Затова нашата изложба има едно голямо но – „граничНО“, защото винаги преместваме, разместваме или преодоляваме някакви граници, без да си даваме сметка какво следва.“
За следите, които оставяме, Орлин Дворянов посочва, че „Следите, които оставяме, са много важни. Като човек, който се занимава с изкуство, ние учим световно изкуство и знаем древните цивилизации какво са оставили преди четири, пет хиляди години. Това е важно за нас - човешкият опит, но същевременно не си даваме сметка, че преди тези хиляди години е имало човечество и преди 600 000 години, което много бавно и мъчително е действало и се е развивало, за да стигнем до сега. Днес динамиката е толкова голяма, че ние дори не можем да я понесем, така в рамките на един човешки живот, всичко е ужасно динамично и започваме вече да прегряваме. В някои моменти от прекалено много информация, от прекалено много планове и усилия. Трябва да оставяме послания и следи, които тези след нас да наследят.“
"Следите, останали от миналото, са налице, защото всичко е било в рамките на природата. Природното и натурата оставя да речем изсечените в камъка надписи и други следи, които ние се опитваме да възстановим по някакъв начин. Сега обаче информацията ние виждаме, колко бързо я губим, тоест някаква технология някакъв диск, той трае някакви ограничен брой години и изчезва, и ако не сме се погрижили да го прехвърлим, ние го губим. Нашите следи в момента са под въпрос", каза в допълнение за БТА Орлин Дворянов.
В експозицията участват творби на авторите Анастасия Тонкова, Венелин Шурелов, Венцислава Стоянова, Виолета Апостолова, – Лети, Десислава Александрова, Десислава Цонева – Чума, Добрин Атанасов, Ефросина Стойчева, Иглика Христова, Красимира Дренска, Лиляна Дворянова, Любен Кулелиев, Майа Антова – Майото, Марина Александрова, Марина Стоянова, Никола Михов, Николета Иванова-Стоимирова, Олга Йочева, Орлин Дворянов, Пламен Кондов, Стела Инчовска, Цвета Петрова, Явор Грънчаров, Янко Андонов.