Ново проучване показва, че постоянната самота се отразява негативно на стареещия мозък и значително увеличава вероятността от деменция, съобщи ЮПИ.
Изследването, финансирано от Националния институт за психично здраве на САЩ, проследява самооценката за самота и неврологичното здраве на повече от 600 000 души по света.
Проучването установява, че самотата е свързана с 31% увеличение на вероятността човек да развие някаква форма на деменция. Самотата също така увеличава с 15% вероятността от когнитивни увреждания при хората.
Според съавтора на изследването д-р Парeк О’Силеван от Университета в Лимерик, Ирландия, „това са много важни открития и показват, че самотата е ключов рисков фактор за бъдещото развитие на деменция“.
Изследването е публикувано в списание Nature Mental Health.
През 2023 г. главният здравен инспектор на САЩ д-р Вивек Мурти публикува доклад за самотата и изолацията сред американците, като я определи като „епидемия“. Въздействието на самотата върху физическото и психическото здраве вече е добре известно.
„Лабораторията ни установи, че самотата е от решаващо значение за бъдещото здраве по различни начини, включително за дълголетието ни - т.е. колко дълго живеем“, отбелязва О’Силеван, който ръководи Лабораторията за личност, индивидуални различия и биоповеденческо здраве в ирландския университет.
„Самотата е от решаващо значение за когнитивното здраве, тъй като тя води до бъдещо развитие на деменция, съдова деменция, болест на Алцхаймер и по-общо когнитивно увреждане“, обяснява той. Той нарече новото проучване „много важен научен труд, който ще има дългосрочни последици“.
Проучването е ръководено от д-р Мартина Лучети от Медицинския колеж към Държавния университет на Флорида в Талахаси. Тя смята, че има едно положително обстоятелство от проучването: Самотата е рисков фактор, който може да бъде променен.
„Съществуват различни видове и източници на самота, които могат да повлияят на когнитивните симптоми в целия континуум на деменцията“, каза Лучети и обобщи: „Проблемът със самотата се преодолява, като се насърчава чувството за свързаност между хората, което изгражда защитна бариера за когнитивното здраве в по-късен етап от живота.“