Изследването обхваща Дубай, Лагос, Мексико Сити, Мумбай, Сиатъл и Шънджън и предлага нов подход за проследяване на урбанизацията в почти реално време. Резултатите са публикувани в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Досега процесите на градско развитие обикновено са били оценявани чрез данни като преброяване на населението, икономически показатели или карти на разширяването на градската територия. Според авторите на изследването тези показатели дават непълна картина за динамиката на градовете.
Екипът е използвал данни от спътниците Landsat на НАСА и Sentinel-2 на Европейската космическа агенция, за да проследява строителството, събарянето на сгради, инфраструктурните проекти и навлизането на градската среда в зелените площи.
Изследователите установяват, че урбанизацията не протича плавно и равномерно, а се характеризира с внезапни скокове, цикли на ускорено развитие и застой, както и с различни темпове на промяна в отделните квартали на един и същ град.
Най-интензивен растеж е отчетен в китайския мегаполис Шънджън, който за няколко десетилетия се превъръща от рибарско селище край Хонконг в мегаполис. Според изследователите това се дължи на мащабна и координирана държавна мобилизация на капитали. Дубай, от друга страна, се отличава с резки пикове, свързани с мащабни инвестиционни проекти. В Лагос развитието е по-фрагментирано, а Сиатъл показва модел на пазарно мотивирано обновяване и уплътняване на градската среда.
Мумбай и Мексико Сити са сред градовете, които са показали най-голяма устойчивост по време на глобални сътресения като пандемията от КОВИД-19, отбелязват още авторите.