„Пак плаче, но този път от щастие“, по много интелигентен и хубав начин успява да хване балканската културна свинщина. Това казва пред БТА Михаил Тазев, драматург в Сатиричния театър по повод новото заглавие в афиша на трупата.
„В тази културна свинщина са средствата, които ние използваме да назовем проблема, да разкажем историята, но да не потъваме в тази свинщина – много е важно“, казва пред БТА режисьорът Явор Борисов. Дава за пример сръбската група „Перо деформеро“: „Те се гаврят с много неща. Но много е важно да не потъваш в това, с което се гавриш, иначе става опасно“.
„Пак плаче, но този път от щастие“ по едноименната творба на сръбския автор Новица Савич е двоен дебют – на Борисов като режисьор и на пиесата у нас, допълва Михаил Тазев. „Вярвам, че има един-единствен начин на работа – да си тотално потънал в това, което искаш. Винаги съм изпитвал желание да се занимавам с режисура, но изпитвам и голям респект. Режисьорът не може да го кара на вдъхновение както актьора, защото актьорът често се спасява така, стига да си е научил думичките. Тук има един огромен труд, който режисьорът трябва да положи вкъщи“, коментира Явор Борисов.
ИНТЕРГАЛАКТИЧЕСКИ ПЪНК РОК
„Мисля, че нашето представление е в този интергалактически пънк рок“, допълва Борисов. В представлението звучи музиката, освен на „Перо деформеро“, и на „Хорор Бишке“, мотиви от Горан Бишевич, Ибрахим Маалуф, Saint Savior (Беки Джоунс), S.A.R.S.
„В текста много тънко е хваната нишката, която проследява как един човек иска да бъде свободен, иска да има права, иска да бъде всичко наред и законно, но в момента, в който му се даде възможност това да не е така, той се възползва. След което се изчиства, изтупва се и казва: Сега пак ще бъде всичко по законен ред. И това е нещо, което Явор Борисов изключително добре е хванал, и е прокарал през актьорската игра, през разказа на представлението“, коментира драматургът.
По думите му пиесата абсолютно приляга на нашия контекст: „Няма нужда да я допълваме, дописваме , променяме – нещата са идентични“.
ЗА ПОСТСОЦБАЛКАНЕЦА
„Темата, която дълбоко ме интересува, не е малкият град. Докато Новица Савич се занимава с балканеца сега и тук, с постсоцбалканеца, е важно какво става след разпада на социализма, разпада на институции, разпада на държави. Какво се случи с нас, как се промени живота ни за тези 30 и кусур години, ценностните ни системи... Кое избуя, кое изчезна, кога приехме ненормалното за нормално, как свикнахме с него и което може би е най-важното – ще трябва да дадем някакво решение, да кажеш това е зле и това е зле, макар и със средствата на хумора – да се опитаме да дадем някакъв лъч надежда на зрителя, а и на самите нас, че има изход“, казва Явор Борисов.
„Ние си мислим, че като пуснем една духова музика и два гюбека, и това е нашата история. Не Савич разказва с тези средства за нещо съвсем друго. И смея да твърдя, че ние сме се опитали да вземем неговия пример, но да разкажем това, което ние искаме да кажем. Това, което ние открихме в текста. Защото иначе ще е сурогат“, допълва режисьорът.
По думите му няма нито едно „лесно клише“ в постановката: „Мога да гарантирам, че ние, и най-вече аз, защото карам кораба в случая, сме го избягвали и сме се стремили максимално да избягаме от тези неща и най-вече – да бъдем верни, да бъдем истински в това да ни вълнува нас, докато го правим, за да може да вълнува зрителите след това, като гледат“.
ПРЕДСТОЯЩО
До края на годината в Сатирата очакват да им гостува наследникът на автора – Воислав Савич, научи БТА от трупата.
Разказват, че подобно на своя баща, той също пише, и е доста активен в киното, както и в писането за театър. Много е развълнуван в комуникацията с нашата трупа и с нетърпение очаква да дойде в София в близките месеци, за да гледа представлението.
Воислав Савич е роден през 1971 г. и завършва драматургия в Белград. Носител е на две от най-важните национални награди на Сърбия за драматично творчество – „Стерия“ (за най-добър оригинален драматичен текст през 2011 г., „Отпътуване към красивото“) и „Бранислав Нушич“ на Сръбската асоциация на драматурзите – за най-добър драматичен текст през 2012 г. („Изпълнителна“). Приема се, че първият сръбски драматург, който гастролира в чужбина, в Словакия (1997), с пиесата „Чуваш ли плача ми, мамо?“, която се играе 20 години. В Сърбия, със същата комедия, дебютира на следващата година в Народния театър, Белград. Работил е и работи като редактор, драматург и сценарист в телевизията, в телевизионни продукции и маркетингови агенции.
Както писа БТА, „Пак плаче, но този път от щастие“ е превод на Ася Тихинова, сценографията е на Пламена Боева, а хореографията – на Рада Кайрякова. Участват Полин Лалова, Божидар Мицев, Теодор Елмазов, Лана Гекова, Ивайло Калоянчев. Помощник-режисьори са Живка Бадева и Боряна Атанасова. Една малка гара на Балканския полуостров събира петима души. Гара, на която вместо влакове пристигат истини, разочарования и неочаквани проблясъци на мъдрост и щастие...