Събития като „Аполония“ имат възможността да възпитават вкус, каза пред БТА режисьорът Павел Г. Веснаков


За първи път в историята на „Аполония“ един режисьор има две премиери в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“ и за първи път е програмиран сериал. В две поредни вечери режисьорът Павел Г. Веснаков представи първия епизод на сериала „Всичко за сина ми“ и игралния филм „Безветрие“.
„За първи път ми се случва да представям и филм, и сериал, а реакцията на публиката е много интересна за мен, защото по интересен начин темите и във филма, и в сериала се припокриват“, каза пред БТА Павел Г. Веснаков.
Той отбеляза, че и в двата проекта става дума за едно разпаднало се семейство. В едната продукция историята е разказана по много достъпен за широката аудитория начин, а в другата е крайно радикална като подход. „И се надявам, че публиката ще бъде отворени сетива за по-крайния и по-художествено рискован начин на разказване филм“, каза Веснаков.
Режисьорът признава, че се вълнува от реакциите на аудиторията по време на премиерите, дори и в тъмното, опитвал да види израженията на хората в лятното кино в Созопол. „Реакциите на публиката на „Аполония“ се надявам да бъдат барометър за масовия зрител, но с годините забелязвам как се размива границата между това коя публика е интелигентна, коя е подготвена, кога става въпрос за широка публика. Всички тези понятия започват някак си да губят своя смисъл и своята стойност, иска ми се да вярвам, че такива събития като „Аполония“ имат възможността да възпитават и да дадат тон на едно по-масово възпитание на вкус“, отбелязва Веснаков.
Според него е по-предизвикателно представянето на история във филм, отколкото в сериал. „Аз мисля, че сериалите дават възможности една история да бъде разказана много по-задълбочено и много по-лесно, докато филмите, със своя ограничен ресурс, са едно огромно предизвикателство, което всеки път ми е интересно да изследвам. Лично аз смятам, че краткото време, което един филм предоставя, е доста по-сложно един разказ да бъде максимално задълбочен, многопластов и да има различни измерения на своите послания“, обяснява Веснаков.