„Както често се случва, решението на проблемите е по-тихо от коментирането на въпросните проблеми“, каза Милошев. Той посочи, че вчера Министерският съвет е приел две постановления, които гарантират финансирането на одобрените събития и инициативи от Националния културен календар до края на годината.
По думите му общият размер на осигурените средства е над четири милиона, с които ще бъдат финансирани 83 проекта, предвидени до края на годината. „Тези 83 проекта са тези, които остават да бъдат финансирани в пълен обем до края на годината от общо 205 проекта“, посочи министърът. Той отбеляза, че темата с финансирането на Културния календар е била „деликатна“, тъй като е наследена, но същевременно е изключително чувствителна за културния сектор.
Милошев подчерта, че става дума за множество културни прояви с дългогодишни традиции, свои публики и значим принос към културния живот в страната. По думите му малък процент от събитията, включени в календара, са породили въпроси дали трябва да бъдат част от него и дали следва да бъдат финансирани по този начин. По думите му причината е, че в Министерството той не е открил "критерии за нещо, което е направено, организирано и създадено от Културния календар". "Мога да кажа, че това остава в миналото“, каза министърът.
Според него именно този малък процент събития е създал усещане за нередности, несправедливост и недобро управление на публичния ресурс. „Всички проекти, които предстоят до края на годината, ще бъдат финансирани по начина, по който са кандидатствали“, заяви Милошев.
Заместник-министърът на културата Марина Василева обясни, че в Министерството е направен анализ на финансирането по различните програми от 2020 г. досега. По думите ѝ анализът е показал необходимост от промяна в начина, по който се структурира Националният културен календар.
„Нямаме право след това наследство да подходим отново на сляпо към нова процедура“, каза Василева. Тя посочи, че след обсъждане с експерти от Министерството е взето решение да се запази единството на Националния културен календар, но да бъде прекратена практиката несъпоставими събития, инициативи и организации да бъдат поставяни в пряка конкуренция.
По думите ѝ календарът за 2027 г. ще бъде структуриран в шест направления - първото са национални фестивали, инициативи и събития в областта на сценичните изкуства, второто са национални чествания, годишнини и юбилейни прояви, третото - живите традиции и нематериалното културно наследство. Четвъртото е материалното културно наследство, включително музеи и визуални изкуства, петото - представянето на българските традиции и култура пред света. Шестото направление е свързано с достъпа на българската публика до световната културна сцена.
„Това са концептуално шестте направления, в които ще работим за Културен календар 2027 г.“, каза Василева.
Тя съобщи още, че в момента тече обществено обсъждане на интегративната програма за 2027 г. на Националния фонд „Култура“, като идеята е програмите да бъдат разделени по направления и изкуства, за да не се поставят в конкуренция области с различна специфика и различна динамика на развитие.
Василева посочи, че Министерството на културата има готовност да стартира и редовните сесии за финансиране в областта на сценичните изкуства, театъра, музиката и танца, свързани със създаване, разпространение и фестивална дейност. Подготвят се процедури и по останалите направления, сред които библиотеки, читалища и визуални изкуства. Заместник-министърът отбеляза, че част от процедурите вече са в ход.
По отношение на т.нар. „норвежки механизъм за финансиране“ програмата на Министерството на културата е била одобрена. „Очакваме да се приключат буквално няколко технически допълвания и са в готовност около 18 ноември да дойдат в България, за да подпишат споразумението. Веднага след тази дата ще бъде дадено началото на процедурата по подбор и кандидатстване на българските културни институти в рамките на Норвежката програма за следващия програмен период“, каза тя.