Събитията в нашия живот и в световната история имат добър край, когато са положени на здрава нравствена основа, каза игуменът на Рилския манастир

Рилският манастир отбеляза своя храмов празник – Рождество на Пресвета Богородица. Архиерейската света литургия беше оглавена от игумена на Рилската света обител – Адрианополския епископ Евлогий, в съслужение с братя на манастира и певци от различни градове на България.
“Днес честваме един от големите Богородични празници – Рождество Богородично. Сред някои наши сънародници този празник се нарича Малка Богородица. Но радостта от този празник е голяма, защото се изпълва едно от условията, за да се роди Спасителят – Божият Син”, каза в своята проповед епископ Евлогий. 
“Винаги в живота, когато предприемем някакво важно дело, очакваме някакво важно събитие. Истинските християни полагат основата, за да се случи това събитие чрез духовна чистота, сърдечна и мисловна, защото всяко едно дело, което ние искаме да бъде Богоугодно, то трябва наистина да стъпи на здрава и чиста основа, както беше с раждането на девицата Мария, която се роди в едно истинско благочестиво семейство. Така много събития в нашия живот и в световната история имат добър край, когато са положени на здрава нравствена основа. И обратно, колкото и понякога чисти и възвишени намерения да имат човеците, ако те не са благословени от Бога, ако не са поставени на нравствен пиедестал, то те рано или късно се провалят и не се получава нищо добро от това намерение”, отбеляза игуменът на Рилския манастир. 
По време на литургията прозвуча откъсът от Евангелието от свети Лука, в който се разказва как Иисус влязъл в дома на две сестри, от които едната на име Мария седнала при нозете Му и слушала речта Му, а другата сестра Марта се улисала в голяма шетня и поискала Иисус да накара сестра й да й помогне. Иисус й отговорил: “Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.”
Риломанастирският съборен храм посрещна празника с напълно обновена североизточна част на главния дъворезбен иконостас. Реставрацията му ще продължи през следващата година, когато се отбелязват 1080 години от Успението на свети Йоан Рилски – основател на Рилската света обител и небесен покровител на българския народ. Продължава реставрацията и на стенописите в църквата, като вече са завършени тези в централния купол. 
За риломанастирската църква в издадената за първи път през 1879 г. книга „Описание на българския свещен Рилски манастир“ отец Неофит Рилски, който е бил и игумен на манастира, пише: „…след последното изгаряне на манастира (бел.ред. – през 1833 г.) се появи намерението да се издигне нова черква от основи… Това намерение захвана да се осъществява във втората година след пожара… Архитектонът Павел… като имаше свидетелство за майсторството си и от други изкусни черкви, които направил по разни места, …въздигна тази чудна черква, единствена такава в цялата Османска държава – и по изкусното ѝ здание, както и заради другите нейни украси. Основният градеж… се отпочна през 1834 г., месец май, 1-ви ден, завърши се през 1837 г., октомври, 26-ти.“
По традиция в навечерието на Рождество Богородично бе отслужена празнична вечерня с петохлебие. 
По традиция на 8 септември в края на вечернята се извършва панихида за ктиторите (дарителите) на Светата рилска обител.