Книгата е част от документалната поредица на Държавна агенция "Архиви" - "Архивите говорят". Томът съдържа преводи на документи, излезли изпод перото на Никополския католически епископ Павел Гайдаджийски Дуванлията. Писмата му представляват детайлни разкази не само за строго служебните му дела, но и за събитията в живота на обикновените хора и на свещениците, които се грижат за поддържането на духовността.
Павел Дуванлията е роден през 1733/1734 г. и умира на 6 юли 1804 година. Той е един от най-образованите българи през XVIII век. Средното си образование завършва в католическите колежи в градовете Фермо и Лорето, а висшето в Рим, в Collegio Urbano - институцията на Свещената конгрегация за разпространение на вярата (Propaganda fide), която формира бъдещи мисионери.
Ръкоположен е за свещеник и работи като мисионер в пловдивските павликянски села до началото на 1777 г., като през юли 1771 г. е назначен за Софийско-пловдивски апостолически викарий. На 14 октомври 1776 г. е номиниран от папа Пий VI (1775 - 1799 г.) за Никополски епископ и е ръкоположен на 6 април 1777 г. в Цариград, като същевременно е назначен и за апостолически администратор на Влашко.