Зорница Гюрова посочи, че наблюдението показва, че специализираните предавания за разследваща журналистика в българските медии са малко, но в редица новинарски и публицистични формати присъстват материали с елементи на разследване – работа с документи, свидетели, институции и представяне на различни гледни точки. Тя открои журналистически разследвания на БНТ, „Би Ти Ви“ и Нова телевизия, както и продукции на по-малки медии и граждански организации.
Пролет Велкова, член на СЕМ, определи документа като „добре систематизиран доклад“ и поздрави администрацията за подхода при изготвянето му. По думите ѝ задачата не е била стандартна, тъй като не се е ограничавала само до класическите журналистически разследвания, а е обхванала и материали, които съдържат техните основни характеристики. Тя отбеляза, че наблюдението показва „много силни разследвания с голяма обществена значимост“, част от които са предизвикали институционални реакции. Според нея именно обществените медии трябва в най-голяма степен да бъдат ангажирани с подобен тип журналистика. Велкова предложи докладът да бъде публикуван на сайта на СЕМ.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, заяви, че докладът очертава „цялостна картина на разследващата журналистика в големите медии и показва, че макар тя да присъства спорадично, тя има своето място в медийната среда“.
„Има единици смели и истината търсещи журналисти, които продължават да изпълняват обществената си мисия“, допълни Къдринова. Според нея обаче се наблюдава дефицит на сериозни разследвания и тревожна тенденция към автоцензура, при която журналистите избягват чувствителни теми и конфликти със собствените си ръководства. Тя подчерта, че СЕМ трябва да продължи да обсъжда въпросите за редакционната независимост и свободата на журналистите.
Д-р Симона Велева посочи, че разследванията са „най-ценната част от журналистическата работа“ и че без елемент на разследване журналистиката рискува да се превърне в ПР. По думите ѝ докладът потвърждава тенденцията все по-малко журналистика да се прави на терен, а все повече съдържание да се измества към студийните коментари. Тя отбеляза, че „повече от всякога обществото има нужда от смела журналистика, която да информира адекватно за процесите в управлението“, и изрази подкрепа докладът да бъде публикуван като насърчение към разследващите журналисти.
Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова също подкрепи публикуването на доклада и отбеляза, че усилията на разследващите журналисти трябва да бъдат насърчавани. Тя посочи, че публикации в социалните мрежи, които поставят под съмнение начина, по който се вземат редакционни решения в големи медии, отново извеждат на дневен ред темата за редакционната независимост и необходимостта редакциите да разполагат с ясни механизми за вземане на самостоятелни професионални решения.
В края на обсъждането Къдринка Къдринова коментира и появилите се днес публични твърдения на създателя на „Черна писта“ Мартин Атанасов за ограничаване на участието му в ефира на „Би Ти Ви“. Къдринова каза, че ако информацията се потвърди, това би представлявало сериозен проблем, свързан с редакционната независимост и свободата на журналистическата работа. Членовете на СЕМ предложиха регулаторът да проследи развитието на случая и в зависимост от развитието му да прецени необходимостта от последващи действия.