В ковачевското село Лобош вече девета година живее Моника Крякова, която заедно със семейството си е заменила динамиката на столицата със спокойния ритъм на селския живот. Преди повече от пет години едно пътуване до Троян се оказва повратна точка за нея. Там за първи път се докосва до грънчарското колело и глината, а срещата се превръща в „любов от пръв поглед“, както самата тя я определя.
Крякова и съпругът ѝ не са местни. Двамата са от София и заедно с трите си деца избират Лобош за свой нов дом. По думите ѝ решението не е било случайно. Семейството посещава селото първоначално на екскурзия, но атмосферата, хората и природата ги привличат силно. Въпреки по-суровия климат те решават да закупят имот и да построят къща именно там, водени от желанието си да се занимават със земеделие и да произвеждат чиста храна.
По професия Моника е ландшафтен архитект, а съпругът ѝ – ИТ специалист, който днес също се посвещава на земята. Преди пет години тя създава собствено ателие по грънчарство и керамика, наречено „Арт Работилница Мо“. От края на миналата година Крякова започва и нова инициатива, насочена към съхраняване на традиционните занаяти. Идеята е възрастни хора да предадат уменията си на по-младите поколения. Сред първите проведени занятия е приготвянето на качамак от местните майсторки – сестрите Снежка Деянова и Роза Карамитрова, а в плановете влизат още месене на баници и възраждане на различни позабравени умения от бита.
По думите на Крякова работилницата се посещава предимно от хора от големите градове, които търсят досег с автентичния начин на живот и традиционните занаяти. Тя насърчава всички, които обмислят преместване на село, но се колебаят, да направят тази стъпка. Според нея животът извън града носи повече смисъл и удовлетворение. Тя признава, че първоначално със семейството ѝ са пристигнали с типично градско самочувствие и амбиция да променят средата, но в крайна сметка именно местните хора са ги променили.
Днес Моника е убедена, че възраждането на традициите и по-бавният ритъм на живот помагат на човек да се вслуша в себе си и в душата си. По думите ѝ истината е в близостта до природата и в простите ежедневни моменти, които дават усещане за пълноценност.