Ледниците в Швейцария се топят с тревожна скорост тази година, като учените предупреждават, че загубата на ледена покривка е започнала седмици по-рано от обичайното заради зимата с малко сняг, пише ДПА.
Денят на загубата на ледниците (GLD) се отбелязва всяка година от изследователи в Швейцария. Това е моментът, в който ледникът е стопил целия сняг и лед, натрупан през зимата. В зависимост от ледника, тази година той настъпи още в края на юни или началото на юли.
„В някои региони в Североизточна Швейцария никога не сме имали толкова малко сняг върху ледниците в края на зимата“, каза пред ДПА изследователят Андреас Баудер от университета ETH в Цюрих за състоянието на планините.
„Докато има сняг на земята, ледът не се топи. Но тази година топенето на снега започна в края на май и продължи бързо през юни и юли“, добави той.
В Швейцария снежната и ледената покривки се измерват подробно всяка пролет и есен на около 20 от приблизително 1400 ледника в страната. Между 10 и 15 от тях се наблюдават дори и през лятото. Тези наблюдения се използват за определяне на Деня на загубата на ледници.
Сред най-големите ледници в Швейцария са Алеч и Горнер.
Според Баудер, миналото лято започна с много по-големи снежни запаси в сравнение с тази година. Въпреки това, през 2024 г. ледниците загубиха повече маса, отколкото натрупаха през зимата, което доведе до тяхното свиване.
„В миналото Денят на загубата на ледници обикновено настъпваше в края на август или началото на септември, но през последните 20 години не сме наблюдавали такова явление“, каза Баудер.
Поради климатичните промени Швейцария не е имала нито една година с нарастване на ледниците в продължение на повече от две десетилетия.
Според мрежата за наблюдение на ледниците Glamos, обемът на ледниците в Швейцария е намалял почти наполовина от 1950 г. насам: от 92,3 на 46,5 кубични километра към миналата година.
Дори студен август със снеговалежи във високите части е малко вероятно да промени прогнозата, каза Баудер, защото летният сняг не е толкова плътен като зимния и се топи бързо.
„Ледникът е като вискозна маса мед върху наклонена повърхност. Той тече надолу“, обяснява той. Когато няма достатъчно сняг, който да го захранва отгоре, тече твърде малко. Ледникът в долната част вече не може да се поддържа и отстъпва.