„Този пост идва да ни подскаже много неща - ако Адам и Ева бяха спазили словото божие и не бяха яли от плода за познаване на добро и зло, и досега ние да сме в Рая. Но поради тяхното грехопадение, поради тяхното непослушание, а в основата на първородния грях е непослушанието, Бог е разделил живота на две – между раждането и смъртта. Ние сме родени поради непостене и затова трябва да се научим какво е пост“, посочи отецът.
По думите му Бог е съжалил и е изхвърлил дървото за познаване на добро и зло от Рая, както е постъпил с Адам и Ева. Според преданието, когато евреите построили първия храм на живия Бог през Х век преди Христа, от това дърво направили 15-те стълби към храма. След разрушаването му стълбите били запазени и от тях по-късно е скован кръстът, на който Господ Иисус Христос е разпънат. Затова, откакто е намерен, светият кръст се почита вече близо 1 700 години.
„Това дърво за нас, православните християни, носи сила, носи ни отговор за всичко онова, което се случва с нас, защото има множество външни кръстове, които носим ние ежедневно – това са житейските нужди, болести, страдания, загуби на близки хора, смърт. Но има и вътрешни кръстове, които всеки един от нас трябва да изпита, да води духовна борба със себе си, с греха в себе си. Защото грехът идва по рождение, чрез всяка една жена, от която човек е роден и затова наказанието е, че трябва да умре. Чрез смъртта ние се раждаме за другото начало, което е вечността и което Бог ни е дал - Царството небесно тук, на земята. Така че ние трябва да открием Царството небесно, това е смисълът на нашия живот“, обясни отец Димитър и допълни, че най-много притчи в словото Божие има за Царството небесно.
По думите му Царството небесно е вътре в нас. „Това е душата, която всеки един от нас трябва намери, да живее според нея, защото само на душата Бог е дал по сътворение добродетели. И както казва един от първите апологети на християнството Тертулиан, „Душата по рождение е християнка“. Но тялото се противи на душата, противи се на онова, което е божие и затова има борба между доброто и злото, която е непрекъсната. Тя започва с първото вдишване на въздух на детето, борба за живот и завършва с последното издихание, когато дойде смъртта“.
Отец Димитър подчерта, че ние като християни сме войни на Христос и победата над врага на човешкото спасение става единствено с кръста. „Затова ние, когато влизаме в храма, се кръстим, когато излизаме, пак се кръстим, при особени нужди пак изобразяваме светия кръст върху нас. И този кръст, който изобразяваме върху себе си, ни носи радост, утеха и спасение, когато имаме жива и истинска спасителна вяра“.
Днешният празник Кръстовден е един от дванадесетте велики християнски празника.