Симфониета Враца започва сезон зима-пролет с виртуоза на клавишите Симеон Гошев, каза директорът на оркестъра Христо Павлов. Той е артист на прочутия световен бранд „Бьозендорфер”, с когото оркестърът ще ни потопи в красивия свят на клавирното изкуство под диригентската палка на Христо Павлов, допълват и от Симфониетата. Концертът „Равносметка... последните“ ще бъде изнесен в Градската концертна зала във Враца тази вечер. Той е от цикъла „Виртуози на клавишите“.
В програмата са включени шедьоври от прочути и много обичани композитори – Бела Барток – Концерт за пиано и оркестър № 3, и Сергей Рахманинов – Симфонични танци, оп. 45 (премиера за гр. Враца), добави диригентът. По думите му двете произведения са написани в САЩ през 40-те години на ХХ в. и са последните в творческите биографии на своите велики автори. Представени са премиерно от Филаделфийския оркестър с диригент Ойген Орманди, високо ценен и от двамата композитори.
Публиката може да се запознае с абонаментната програма на Симфониета Враца в билетния център „Гъбката“, посочват от оркестъра.
БТА припомня, че изданието с програмата за новия сезон беше представено от директора на Симфониетата. Тогава той каза, че това е много ценно четиво и информацията в него не е тази, която ще излезе със стандартно търсене в интернет. Вече няколко книжки подготвяме с помощта на музиколога Марияна Булева и те се възприемат добре от нашата публика, каза Павлов.
В изданието е записано, че Симеон Гошев преподава пиано в Музикалния университет във Виена, където е завършил. Той има записи в БНР, БНТ и Баварското радио, концертни изпълнения в Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Мюнхен, Виена, Залцбург, София, Белград и др. За БТА Симеон Гошев каза, че е идвал няколко пъти във Враца по покана на маестро Христо Павлов. "Оркестърът е развит в много голяма степен, залата в която се провеждат концертите е чудесна и е удоволствие да партнирам със Симфониетата", каза тридесет и четири годишният пианист.
Бела Барток (1881-1945) е унгарски композитор, пианист, педагог и музикален фолклорист. Той е един от ярките представители на музикалната култура на първата половина на XX век. Роден е в банатското градче Нагсентмиклош – тогава в пределите на Австро-Унгария. Изнася първия си рецитал на 11-годишна възраст, когато изпълнява и свои композиции. Бела Барток отдава на съхраняването и изучаването на фолклора почти 40 години от своя живот, като събира феноменално количество песни – повече от 11 000, сред които 3700 унгарски, 3500 румънски и др. и повече от 200 български, сръбски, украински. Органичното съчетаване на духа и музикалната специфика на фолклора със съвременните композиторски техники стои в основната на индивидуалния творчески стил на Барток, който до днес привлича вниманието на музикалните изследователи, е записано в изданието на Симфониета – Враца.
В книжката се посочва, че концертът за пиано и оркестър № 3 е създаден в последните месеци от живота на композитора, когато е тежко болен. Творбата е посветена на съпругата му Дита Пастори, която е пианистка. Барток не успява да напише последните 17 такта. Произведението е завършено от неговия приятел Тибор Серпи.
Сергей Рахманинов (1873 – 1943) е руски композитор, пианист и диригент. Счита се за последния „велик представител на късния руски романтизъм“. Девет годишен постъпва в клавирния отдел на Санктпетербургската консерватория, а от 1888 г. продължава образованието си в Московската консерватория. Голямо събитие в неговия живот е срещата му с Пьотр Илич Чайковски. Композиторът напуска Русия след Октомврийската революция през 1917 г. и се установява в САЩ. Там получава признание като един от най-великите пианисти на епохата. Оркестровата сюита Симфонични танци оп. 45 е последната му композиция. Създадена е през 1940 г. Обединяващото чрез ритъма танцово начало инициира драматична музика със силни послания, които се тълкуват и като житейска равносметка. В първата част се появява камбанен звън като символ на православието, а във втората част е валс с демонично мрачно звучене. В кулминацията на третата част прозвучава средновековната секвенция „Ден на гнева“, а след това и православно песнопение „Благословен си, Господи“ от Рахманиновото „Всенощно бдение“, се посочва в изданието на Врачанската симфониета.