На сцената в концертната зала, заедно с оркестъра, ще излязат и гостите от Представителния хор на Старозагорска епархия „Свети Апостол Карп“. Солисти ще са Емилия Терзиева – сопран, Биляна Михайлова – мецосопран, Ивайло Йовчев – тенор и Пламен Бейков – бас.
Митрополит Киприан не за първи път дирижира това произведение в дните преди Възкресение Христово. Предишните негови изяви са със Старозагорската опера през 2017 и 2018 г. Той е носител на църковни отличия и множество музикални награди. От години се изявява като диригент, ръководил е Врачанския епархийски хор „Св. Софроний Врачански“, с който има много участия и награди от престижни музикални форуми в България и чужбина. След избора му на Старозагорски митрополит той създава Представителния хор „Свети Апостол Карп“ при Старозагорска епархия с диригент Мария Денкова, а самият той става главен диригент, отбелязват от Симфониетата в Шумен.
„Реквием“ на Моцарт остава едно от най-мистериозните произведения в история на музиката. Като формат, то представлява тържествена траурна меса или заупокойна света литургия, която се отслужва за братя и сестри, християни, сродници, отишли си от този свят с вяра и надежда за Възкресение и във вечна тяхна памет. Класическата му форма е от 14 канонични части на латински език. Това е последната творба на Моцарт. Той пише Реквиема по поръчка, която му е направена през юли 1791 г., когато той работи усърдно по завършването на оперите "Милосърдието на Тит" и "Вълшебната флейта". След премиерата на "Вълшебната флейта" Моцарт е вече сериозно болен и знае, че дните му са преброени, затова работи с безпрецедентна бързина, но въпреки това не успява да завърши музикалното произведение. От 12 замислени части, успява да напише девет. Той оставя голямо количество нотен материал с нахвърляни идеи за музиката на останалите части, които след смъртта му са завършени от любимия му ученик Франц Ксавер Зюсмайер. Той старателно отбира всичко на базата на черновата на Моцарт, предварителни скици и устни инструкции на композитора, отнасящи се до Реквиема. Оттогава до днес творбата поражда множество легенди и дискусии. Едни от основните въпроси са какво е написано от Моцарт и какво е допълнено от Зюсмайер, припомнят от Симфониетата в Шумен.
„Реквиемът на Моцарт остава една загадка, но точно в това е силата му - да трогва, да извисява духа, да разкрива дълбоките човешки чувства на скръб, покой и състрадание, но и да търси смисъл, да дава надежда и упование във вярата, като свързва музиката и духовността“, допълват от симфоничния оркестър в града.