Синдикатът „Образование“ анализира какъв е пропускателният режим в училищата в Европейския съюз

Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ анализира пропускателния режим в училищата в Европейския съюз (ЕС), съобщи председателят на организацията д-р Юлиян Петров.
По думите му в огромна част от европейските страни (Германия, Франция, Великобритания, Полша и други) училищният двор е ограден с реална физическа бариера - метална ограда, зид, мрежа. Целта е да се отдели пространството на учениците от улицата и да не може всеки да влиза или излиза, когато си поиска. Оградата е стандарт, вратите се заключват през учебното време. Отварят се сутрин за кратко, на обедната почивка, ако има излизане, и след учебни занятия - пак за кратко. През останалото време дворът не е свободно достъпен за външни хора.
При детски градини и начални училища е задължително дворът да е изцяло контролиран - децата не могат да излизат сами, а външни хора не могат да влизат без разрешение. Това включва: висока ограда, заключващи се врати и видео наблюдение около входовете.
Училищните дворове в Европа по презумпция са затворени и контролирани - дори, ако изглеждат „отворени“ в някои от скандинавските държави, тенденцията навсякъде е към огради, заключване и контрол на вратите, особено по време на учебни часове.
В почти никоя европейска държава родителите нямат право просто да „влизат, когато си поискат“ - нито в сградата, нито в двора. Те се третират като посетители и за тях важат правила. За външни лица, включително и родители, дворът пак не е „обществен парк“, а територия с режим. Родителите не могат: да влизат спонтанно през учебно време и да отиват директно до класната стая; да „висят“ в коридорите или в двора, докато има часове, ако не са част от конкретно събитие или одобрен доброволчески проект; да ползват училищния двор като свободно пространство за разходка или срещи по всяко време, пояснява д-р Юлиян Петров.
Според него родителите в Европа са желани партньори на училището, но не и свободни „собственици“ на пространството. Те нямат право на произволен достъп, а влизат по правила, в определени времеви прозорци и почти винаги с регистриране и контрол. „Хора от квартала“ и неправителствени организации нямат автоматично, а строго регулирано право да влизат в училищните дворове и сгради. Те могат да влизат само по покана, по договор или след изрично разрешение, обикновено при: ясно формулирана цел (събитие, проект, спорт); регистриране на участниците и почти винаги извън основното учебно време или под пряк надзор на училищен персонал.
С оглед сигурността, отговорността и вандализма, училищата в Европа са ограничили свободния достъп, като през учебно време - дворът е за учениците, извън учебно време - или се заключва, или се отваря в строго определени часови диапазони. Никъде не се насърчава непознати възрастни да са в двора.
Като обобщение, в Европа училищните дворове са оградени и заключени. Родителите имат контролиран, но не свободен достъп. Външни лица от квартала или неправителствени организации могат да влизат само по договорен и организиран повод, а не по собствено желание, обобщава председателят на учителския синдикат.
Каква е практиката в България?
Кметовете на София, Пловдив и на някои други градове са издали забрана за заключване на училищните дворове, съобщава д-р Юлиян Петров. Той отбелязва, че инфраструктурата на големите градове в България се характеризира с остър дефицит на спортни и открити пространства. Дори и там, където има открити паркове, общините рядко са щедри и отговорни за тяхното изграждане, поставяне на огради и охрана.
Българските общини и кметове често използват стратегията, криейки се зад „обществения интерес“, да нареждат училищата да осигурят достъп и да не стоят заключени около учебното време, а дворовете им да се „отварят“ за гражданите извън учебни часове. Т.е. кметовете „скриват“ забраната за заключване с „разпореждане за осигуряване на достъп“, което е практически обратното: да не се заключва, а да се осигури възможност за хората да ползват двора.
„Този подход обаче има две вредни последствия! Първото е влошаване на сигурността за деца и ученици, което противоречи на европейските протоколи за сигурност. Второто последствие е икономическо, защото общините пестят от средства за паркове, спортни и детски площадки, но насочването на външни хора в училищните дворове задължава директорите да осигуряват допълнителна финансова поддръжка, която често е в размер на стотици хиляди лева. А това са парите за образование на всяко дете.
Време е да спрем използването на училищните дворове за общински и квартални нужди, и да превърнем училището в храм на знанието! Време е кметове и общини да спрат да използват безвъзмездно училищните средства и да инвестират в спортни площадки, в детски площадки и паркове, а не да застрояват всяка свободна площ!“, казва председателят на Синдиката „Образование“ д-р Юлиян Петров.