Синдикатът "Образование" направи проучване за квалификациите на учителите и то показва желание за усъвършенстване сред по-младите педагози

Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" направи проучване относно вида и регулярността на квалификациите на учителите, в което участваха 1515 респонденти - предимно учители и директори. Средната възраст на участвалите педагогически специалисти е 47,3 години, което не съответства на средната възраст от 54 години за системата. Това показва по-активно желание за квалификация сред по-младите учители, съобщават от синдиката с председател д-р Юлиян Петров.
Политиката за квалификация на учителите е приоритет както за синдикатите, така и за Министерството на образованието и науката (МОН). Синдикатът "Образование" работи за подобряване на възможностите за повишаване на качеството на квалификациите и придобиването на квалификационни кредити. Събраната информация ще бъде предоставена и на департаментите по квалификация.
Само 14,7% от участниците са мъже - дял, който дори надвишава реалния недостиг на мъже учители в България.
Средният педагогическият стаж на българските учители е около 23 години, което показва натрупан професионален опит.
78,9% от респондентите са с магистърска степен, 18,6% са бакалаври, а 2,4% са с докторска степен - процент, който постепенно нараства.
По отношение на регулярността на квалификациите: 19,4% от педагозите са имали четири и повече квалификационни обучения през последната година; 19,5% - три обучения; 33,9% - две обучения (традиционният модел); 27,1% - само едно обучение.
68,5% от педагогическите специалисти са се обучавали със средства за квалификация, заложени в училищния бюджет. Тези средства са договорени благодарение на синдикатите чрез член 24 от националния колективен трудов договор. Според него  "размерът на средствата, предвидени за квалификация на педагогическите специалисти, е не по-малко от 1% от средствата за работна заплата". 
Въпреки това, 33,3% от учителите и директорите са се квалифицирали със собствени средства, което показва високата им мотивация да поддържат професионално ниво и че училищната квалификация невинаги отговаря на индивидуалните нужди на преподавателя.
25,1% са се включили в Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“, а 16% - в квалификационни програми, финансирани от синдикатите.
Определянето на квалификационната програма е ставало основно чрез решения на педагогическия съвет. Все пак, около една четвърт от учителите сами са избрали посоката на своята квалификация, като често са я финансирали лично.
Времето за квалификация е основен проблем: 51% от обученията се провеждат през почивните дни. "Това е порочна практика, която допринася за бърнаут сред учителите и свидетелства за липса на институционална подкрепа от страна на МОН", заявяват от синдиката.
И съобщават, че 64,3 процента от анкетираните не знаят какъв е общият размер на средствата за квалификация в тяхната институция. Само 32% са казали, че им е предоставена тази информация.
Най-често учителите и директорите са се квалифицирали в следните организации: департаменти за квалификация - 42,7%;      обучителни неправителстени организации - 20%; синдикални обучения - 16%; Национален център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (НЦПКПС) в Банкя - 8,6%.
По показателя за среден брой квалификационни кредити годишно, българският учител придобива средно 2,9 кредита годишно, което го поставя сред водещите професии по този показател. 88,2% от учителите са категорични, че трябва да разполагат с пет работни дни за квалификация, по европейски образец. Статутът на тези дни трябва да е служебен, извън платения годишен отпуск, който има друго предназначение. Това съответства на модерни образователни системи, където квалификационните дни са преди началото или след края на учебното време.
81,6% от учителите и директорите заявяват, че изпитват реална нужда от допълнителна квалификация.
Най-търсените теми за квалификация са: нови методи за преподаване - 49%; бърнаут и прегаряне - 41,8%; иновации в действие (споделяне на опит) - 39,9%; тренинг по специалността - 38,1%; психологически аспекти - 32,2%; права на учителя - 31,8%; дигитални компетентности - 26,8%; изкуствен интелект в образованието - 25%; участие в конференции - 16,8%; вътрешна квалификация - 14,4%; изграждане на резилианс - 7,5%; обща педагогика - 5,5%.
"Това изследване показва, че учителската професия е една от най-ангажираните с постоянна квалификация. Време е МОН да оптимизира административно процеса по провеждане на квалификации и да го направи устойчив, прозрачен и съобразен с нуждите на реалната практика", заявяват от Синдиката "Образование".