В България творците подписват неизгодни договори, които им отнемат всички права без възнаграждение, каза продуцентът Лило Петров. Според него въпреки членството в ЕС, правната рамка у нас е неработеща – директивите са частично въведени, но неефективно. Липсва държавен механизъм за одобрение на тарифите за авторски възнаграждения. Ситуацията е толкова тежка, че някои творци мислят дори за протест, посочи още той.
Представи тревожна картина – в България творците не се разглеждат като принос към икономиката и културата, а като „бреме“, допълни още Петров.
Казахстанският участник Сакен Белгибаев отбеляза, че страната му има амбиция да развие креативната индустрия, но повечето хора не осъзнават, че основата ѝ са авторските права. По думите му основното предизвикателство е липсата на образование – както при гражданите, така и при законодателите. Нужни са обучения, майсторски класове и международни партньорства за повишаване на информираността.
В панела участие взеха и участници от Африка. Те отбелязаха, че африканските страни са на кръстопът. От една страна, трябва да изградят силна вътрешна система за защита на творците, базирана на реалните условия в региона. От друга страна, трябва да се подготвят за бъдеще, в което човешкото творчество ще бъде изправено пред конкуренцията на изкуствения интелект. Единственият начин да оцелеят и да просперират е чрез единство, локални решения и глобална културна осъзнатост, посочват още те.
В първия панел днес бе обсъдена ролята на изкуствения интелект в културната индустрия.
Както БТА писа, за първи път България е домакин на Общото събрание на CISAC – глобалната мрежа, обединяваща над 220 дружества за колективно управление на права. Домакин е „Музикаутор“, а събитието се провежда в столичен хотел.