Съхраняването на езика ни е наше задължение, каза ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ пред български учители зад граница

Съхраняването на езика ни е наше задължение, а вие сте естествените посланици, каза ректорът на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. Николай Марин при встъпителното си слово в началото на Годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), която се проведе днес в Благоевград.
Проф. Марин отбеляза, че за университета е привилегия да бъде домакин на годишната конференция, като подчерта, че се отнасят с изключителна признателност към работата на учителите зад граница. Виждам изключително мотивирани български представители, които могат да доведат до популяризиране на културата ни, каза още ректорът на висшето училище.
Проф. Марин припомни, че университетът е част от изпълнението на национална научна програма, свързана с утвърждаването на българистиката в чужбина, а проявите, свързани с това са редица. Във висшето училище се обучават и много студенти от българските общности зад граница. 
Ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ отправи предложение следващата конференция на АБУЧ да бъде свързана с акцент българския фолклор, като отбеляза, че това е идеята на съвременните образователни технологии, а именно да се групират различни познания от различни области, по-известно като STEM технология. Проф. Марин каза още, че предстои в университета да се изгради един от трите регионални STEM центъра в страната. 
В рамките на днешния ден в университета в Благоевград се проведоха две научни сесии с лектории на преподаватели във Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“: „Литературният текст в начален етап: предизвикателства на разбирането“, представена от проф. Стилиян Стоянов и „Говоря, чета на глас, разбирам: фонетични и интонационни  упражнения в услуга на проговарянето/говоренето на български език“, представени от доц. Гергана Падарева и д-р София Мицова. 
Обмяната на опит, на добри практики е най-полезната част от тези срещи, каза за БТА говорителят на АБУЧ Евелина Аврамова. В рамките на тази част от конференцията се обменя опит от успешни практики, а това е важно, защото преподаването в чуждоезикова среда е много по-различно от това в България, посочи Аврамова.
В своята лектория доц. Падарева и д-р Мицова включиха поглед върху началното усвояване на българския език като втори и разгледаха звукови особености, които затрудняват преподаващите и обучаващите се по български език като втори език. Най-често това са затруднения, свързани с усвояването на специфични звукове в българската реч, както и усвояване на ударението, посочи доц. Падарева. 
Проблемите обикновено са там, където двете езикови системи имат различни решения, каза за БТА доц. Биляна Тодорова. По думите ѝ, независимо от сложността на езика, най-важна е мотивацията, което вижда и при чуждестранни студенти, които изучават български език в университета в Благоевград. 
Предизвикателствата при литературния текст пред децата, които учат български език в чуждоезикова среда, са в разбирането, каза за БТА проф. Стилиян Стоянов. ТОй посочи, че литературният текст, изучаван в българските училища има една цел, а именно да се запознаем с българската история, природа, да придобием определени морални качества. Когато литературата се изучава в чужда среда, независимо дали е с деца от български или смесен произход, там идеята е как чрез литературата децата биха могли да усвоят езика, посочи проф. Стоянов.
В днешната среща се включиха учители от повече от 40 училища от над 30 държави.