„Съкровището на сибилата“ е сериозна литература, облечена в жанра фентъзи, каза проф. Алберт Бенбасат

„Съкровището на сибилата“ е сериозна литература, облечена в жанра фентъзи, каза проф. Алберт Бенбасат на представянето на романа в столичното пространство „Каза Либри“. В дискусията, посветено на премиерната книга, участваха и авторите й - археолозите проф. Димитър Драганов и Жана Янкова.
„Не повярвах на очите си, когато почнах да я чета“, каза пред присъстващите писателят и литературен критик проф. Алберт Бенбасат. Той сподели, че не е очаквал да прочете такъв фентъзи роман, написан от археолози, които се занимават с научни текстове и за които това е първи опит да пишат белетристика. Според него „книгата реабилитира жанра, който днес се счита за по-скоро повърхностен, масов и комерсиален“. „Тук имаме една сериозна литература, облечена в жанра фентъзи“, каза той.
„В такава литература трябва да има послание, дълбоки идеи, независимо от това, че сюжетът е фантастичен, че героите са митологични“, каза проф. Бенбасат. Според него постижението на тази книга е, че тя вкарва читателите в един свят, който масовата публика познава много повърхностно – този на митологията.
По негови думи, образите в романа са „толкова живи и изразителни, че все едно са на кино“. „Книгата е кинематографична, много лесно може да се претвори във филм“, каза още проф. Бенбасат.
Проф. Димитър Драганов сподели, че с Жана Янкова наистина се надяват повестта им да има своята филмова адаптация.
Книгата е била готова още през 2011 г., разказа той. Авторите са искали да я издадат първо на английски език, на който книгата вече е преведена от Анджела Родел. Проф. Драганов уточни, че идеята романът да излезе първо на български е била на Алберт Бенбасат.
Таня Джокова е редактор на книгата. Авторите са приели съвета й да съкратят романа. „Книгата съкратихме с 50 страници и с 50 персонажа“, каза проф. Драганов пред присъстващите.
Той обясни, че героите в романа са описани много експресивно, защото техни прототипи са живи хора, които авторите познават.
„Древните гърци живеят със своите митологични герои. Говорят с тях като живи хора, не са откъснати от тях“, каза проф. Драганов.
„В тази книга, която сме написали с Жана, има много тайни и много съкровища“, разказа той.
Жана Янкова говори за процеса на написването на романа. По нейни думи, когато двама автори пишат заедно, процесът е десет пъти по-труден. Тя сподели, че текстът е прехвърлян от единия към другия много пъти.
„Казват, че когато едно семейство прави нещо заедно, единият казва „А“, другият - „Б“. А при нас единият казва „А“, другият казва „Не“, допълни археоложката.
Тя сподели, че 90 процента от разговорите между двамата автори са за Античността. „Много сме разсъждавали за това, какво е античният човек“, каза още Янкова.
„Въпреки че вече на науката е известно как се е обличал античният човек и с какво се е хранил, ние не знаем как той мисли, как възприема света. В античния свят боговете са дори по-грешни от хората“, обясни Янкова. По нейни думи, както в съвремието един престъпник има адвокат, така в древния свят престъпниците са имали богове покровители, но това не значи, че техните действия са били одобрявани. Според Янкова това, което сега наричаме християнски ценности, е съществувало и в Античността.
„Античният човек се ражда почти богоравен, онези на Олимп не са толкова различни. Затова античният човек има такава свобода на мислене. На това се дължи величието на античната култура“, каза още авторката. 
Героите на книгата „Пол и Ида нямат прототипи, но, помежду си, ние си казваме, че сме порасналите Пол и Ида, които са поостарели, но не са помъдрели“, каза още Янкова, като визира себе си и проф. Драганов.