Началото е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф от момчилградското село Конче, а година по-късно, когато той почива, делото е продължено от сина. Всяко лято, когато Юсеин Юсуф се прибира в родния край от Турция, където години работи като скулптор, той малко по малко съгражда и обогатява пространството около чешмата и беседката. А идеята му е да остави следа след себе си така, както са го направили траки, римляни и други преминали през Родопите народи във времето. В замяна скулпторът търси единствено удовлетворението от това, че минувачите се спират и се радват на крайпътната чешма.
Днес, близо четири десетилетия от първия положен камък, тя и пространството около нея изобилстват от десетки мраморни миниатюри. Освен на собствените си сили, за чешмата Юсеин разчита и на местните хора. И въпреки че е вложил труд, сърце и душа, не всички пазят сътвореното.
„Ако сте забелязали, има счупени, изцапани и захвърлени мраморни плочи. Мраморът съм го носил от Измир. Но не се сърдя. Очаквам, че има и такива хора“, казва Юсеин Юсуф и това не го обезкуражава. Той вече замисля следващия си проект по чешмата.
”Докато съм жив ще продължа. Може би от 1000 човека 5 процента няма да харесат нещата, които съм направил, но останалите 95 ще ги харесат, ще им се зарадват“, коментира Юсеин Юсуф.
Майсторът на крайпътната чешма вече замисля и следващ проект, с който да дообогати своята художествена галерия сред природата.