„Заглавието метафорично подсказва, че с тази изложба отбелязвам една кръгла годишнина – 70 години. Именно този повод определя и ретроспективния ѝ характер. Показвам скулптури от 1982 г. досега, които бележат различни етапи от развитието ми и тематичните кръгове, в които обикновено работя,“ каза авторът.
Той посочи, че т.нар. негов „бронзов период“ също е представен с няколко творби, но уточни, че през последните 25 години работи изключително в камък. „Това е за мен най-смисленият израз на скулптурата – по-лаконичен, по-обобщен и със силния звук на материала,“ подчерта доцентът. По думите му камъкът е „истинското лице на скулптурата“, тъй като самата дума означава отнемане от твърдия материал. „Другото е моделиране – път към скулптурата,“ добави той с усмивка.
Костадинов обясни, че личната позиция и характерът на твореца определят и характера на произведението. „Аз предпочитам овалните форми – те носят повече мелодичност и нюанси, плавните преходи създават медитативно състояние. По-твърдата форма, с ясно изявени граници, внушава други настроения – според темата, която се третира.“
Експозицията „70 обиколки около слънцето“ включва творби, неподчинени на външни изисквания, а изцяло на лични идеи на автора. „Обединява ги пластичният език – независимо дали са фигуративни или нефигуративни. Фигуративното е интерпретация на познати обекти, а нефигуративното – плод на въображение, което, както в музиката, предава настроение чрез обема, без конкретика,“ отбеляза скулпторът.
Тъй като галерията е на две нива, авторът условно е разделил пространствата. Първото, наречено „Галерията“, представя 25 каменни скулптури и няколко бронзови – завършени в трайни материали. Второто, „Ателието“, показва гипсови модели, реализирани по-късно във външна среда. „Това е пътят, който извървява един скулптор, докато достигне до крайния резултат,“ поясни Костадинов.
Той коментира и преподавателската си работа. „По обясними причини скулптура избират малцина, но го правят въпреки всичко. Винаги съм казвал на студентите си, че скулптурният език трябва да е символен и условен – по-чиста форма на изразяване, без излишна бъбривост и илюстративност.“
„Скулптурата отдавна е начин на живот за мен. Всичко около мен е свързано с нея, включително домът ми, който отдавна се е превърнал в ателие. Това е начин на мислене, начин на изразяване – и смисълът на живота ми,“ сподели авторът, който вече близо 50 години твори в тази област.
Експозицията по повод неговата седемдесетгодишнина обобщава богатия му творчески път и дългогодишни търсения в мрамор и гранит. Към нея е добавена и специално подготвена видеоинсталация, както и няколко автопортретни рисунки.
Доц. Свилен Костадинов е роден през 1955 г. в Шумен. Завършва Техникум по строителство и архитектура в Пловдив, специалност „Реставрация и консервация на паметници“, а през 1978 г. – „Скулптура“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ при Панайот Димитров. Той е автор с близо пет десетилетия творчески опит и дългогодишен преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Работи предимно с мрамор и гранит, търсейки хармонията между фигуративното и нефигуративното. Реализирал е редица самостоятелни изложби и монументални творби в България и чужбина, носител е на почетен знак на Пловдив за цялостно творчество. Участвал е и в реставрацията на антични паметници като Античния театър, Римския стадион, Форума и Източната порта на Филипопол. Днес продължава да твори като скулптор на свободна практика с принос към българската скулптура и културно наследство.