Галерия „Васка Емануилова“ представя изложбата „Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата“. Експозицията ще бъде открита на 19 ноември и ще продължи до 11 февруари, съобщават организаторите.
„Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата“ е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век. Къпещи се, тоалет, размисъл и свян - голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период“, отбелязват от екипа.
По думите им в експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в Художествената академия през 30-те години на XX век.
Те уточняват, че в основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов - Шмиргела. Включени са 32 произведения, като 24 от тях са дарение от наследниците на СГХГ.
„Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела - скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер“, казват от екипа на галерията.
„Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала. Както самият художник мотивира своето изкуство в изследването си от 1940 г. „Голотата в изкуството“: „голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда“, разказват организаторите на експозицията.
Николай Петков Владов-Шмиргела (1911 – 1999) е български скулптор, художник, илюстратор, критик и театрален деец. Един от активните творци от 30-те години на ХХ век във всички области на изкуството. Роден е на 4 септември 1911 г. в Шумен. Следва право в Софийския университет и едновременно с това в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на осем години. Карикатурист в няколко издания. Бил е директор на Националната художествена галерия и е създател на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“. Автор е на монументалните творби като паметника на съветската армия в Шумен в съавторство с Александър Занков и Г. Коцев, паметника на загиналите в съпротивата в село Първенец, Пловдивско, паметник на Георги Димитров в Стражица, паметник на съпротивата край гр. Белица, Благоевградско (1979) и паметник „Септември 1923“, Ихтиман, Софийска (област) (1980) в колектив. Умира на 28 юли 1999 година.
/ВСР