Сладка супа от жито и сушени плодове е сред ястията, които слагат на трапезата арменците в Силистра на Бъдни вечер

Живеещите в Силистра арменци днес ще празнуват Бъдни вечер, съобщиха от местното църковно настоятелство.
Вярващите ще запалят свещи в църквата "Света Богородица", считана за най-стария арменски действащ арменски храм в България. 
По традиция на празничната трапеза трябва да има нечетен брой ястия. Едно от характерните е ануш абур (сладка супа) от жито и сушени плодове. Правят се лозови сарми, подсладен ориз, бобена салата. Преди вечерята в дома се кади с тамян, за да се изгонят злите сили, пали се свещ и се казва молитвата "Отче наш". Питка с късмети се разчупва от най-възрастния член на семейството и се раздава на останалите, като първото парче се слага пред иконата на Света Бoгородица.
Арменската църква в Силистра е на повече от 400 години. При ремонт на южната стая е открит камък с надпис, вкопан в пръстения под. Разчетеният от специалисти надпис разкрива, че първоначално името на църквата е било „Свети Григорий Просветител“, а годината на издигане на храма е 1069 по арменското летоброене, което е 1620 г. по Григорианския календар. След като подовете са бетонирани, камъкът е преместен в северната малка стая, където е изложен и досега.
Днес църквата няма свещеник, но арменците пазят своите традиции и я поддържат. Очаква се да дойде свещеник от Русе, който да отслужи празнична литургия.
Арменците са сред най-старите жители на Силистра. Според исторически свидетелства арменец е управлявал Силистра през единадесети век - през 1016 г. стратег на Доростол (Силистра) е бил Джоджик, който е с арменско-грузински произход. Това любопитно сведение от историята е публикувал силистренският историк Иван Занов в книгата си "Арменците в Силистра - минало и съвременност", която е първото цялостно изследване за арменците в крайдунавския град. В нея авторът посочва, че църквата „Света Богородица“ е била основната причина много арменци да се заселят в Силистра след потушаването на Националното им освободително движение в Османската империя в периода 1894 – 1896 година.