Славянските народи сме и близки, и далечни, каза за БТА проф. Петър Сотиров от университета „Мария Кюри - Склодовска“ в Люблин, Полша

Славянските народи сме близки и далечни, има един изграден стереотип колко са близки славянските езици, следователно сме близки и ние славяните, но трябва да отделим език от култура, каза в интервю за БТА проф. д.ф.н. Петър Сотиров. Той е утвърден българист, който работи в областта на социолингвистиката, когнитивната лингвистика, етнолингвистиката в университета „Мария Кюри – Склодовска“ в Люблин, Полша. 
По думите на проф. Сотиров групи от славянски страни, които са запазили близостта си в езика, са имали различна история, имат различна география, изпитвали са различни културни влияния и даде пример със собствения си опит с българския и полския език. Макар 80% от лексиката ни да има славянска основа и да е близка, което включва основните думи за света, който ни заобикаля, думи, назоваващи части от човешкото тяло или от нашето ежедневие, културният код е доста по-различен, посочи проф. Сотиров. 
Самият учен разказа за свои преживявания, като посочи, че не е имал проблеми с думите или граматиката, а със самото общуване, тъй като полското общество е много по-различно. Поляците, например, дълго време, ако не и завинаги, се обръщат към дадени личности с официално обръщение, докато ние, българите, много по-бързо преодоляваме тази дистанция и преминаваме на „ти“. В Полша рядко се използват думи като „около“ или „по някое време“, което все още не мога да обясня на съпругата си, разказа още проф. Сотиров. Полското общество по отношение на времето е монохронично, докато българското е полихронично, един българин изпитва стрес, ако го поканят на гости в определен час, докато за Полша това е нормално, допълни той.
Езикът крие културен код, някаква картина за света, каза още проф. Сотиров. Именно разкриване на реалностите, които стоят зад един език, културата на народа, който го говори, са част от новите методи, по които се преподава в университетите, разказа ученият. Той посети България и Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, където проведе беседи, срещи и обучителни семинари със студенти, консултации с млади учени докторанти и дипломанти в областта на българистиката, както и научни изследвания, които ще бъдат публикувани. Гостуването във Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ е по покана и в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
За БТА проф. Петър Сотиров каза, че в последните години се наблюдава отлив в интереса на младите хора в университетите не само към българистиката, но се говори за една обща криза на хуманитарните специалности. Младите хора започват да учат повече технически, икономически специалности, право и други, които дават бърз успех в съвременния свят. По думите на проф. Сотиров преди около десетина години Полша е била страната в Европа, в която най-много студенти са учили български език под някаква форма. Макар езикът все още да се радва на сравнително висок интерес, той също попада под негативното влияние на този отлив и тук нашата роля нараства, за да търсим нови начини и средства да поддържаме този интерес, посочи ученият, който от години живее и работи в Полша. 
Сред причините е и демографската криза, по-малкото студенти и конкуренцията на други езици, извън английския, които имат своята популярност в момента, каза проф. Сотиров. За да се поддържа интерес към езика, в университета в Полша, в който преподава, създават смесени специалности, с изучаване на поне два езика, като навлизат и в специалности, които не са хуманитарни. Ще ви дам пример, в момента студенти в университета, в който преподавам, от специалност „Туризъм и рекреация“, имат задължителни специализации, между тях има „Организация на туризма на Балканите“ и това всъщност е балканистика, в която изучават езика и българска или балканска култура, посочи проф. Петър Сотиров. Наред с езика се преподават и реалности, с което се популяризира България и нейната култура, допълни той.
Във връзка с улесняването на студентите при реална комуникация, която да им послужи в бъдеще, проф. Сотиров, заедно със свой полски колега, създава Българо – полски речник на разговорната лексика. В нея присъстват разговорни думи, които всеки българин употребява, но не са част от книжовния език и не присъстват в учебниците . Примери за това са „айде" (чао), когато с разделяме с някого, „мерси“ вместо „благодаря“, „опа“ и други, посочи проф. Сотиров. 
Младите хора в момента не разбират, че това, което хуманистиката дава, е по-важно от конкретни технически умения, които се изискват например в една бизнес фирма, каза ученият. Тези технически умения, по думите му, могат да се усвоят в рамките на курсове или обучения, но умението да се говорят различни езици, да се комуникира с хора, се изгражда бавно. 
Наред с преподаване и популяризиране на българския език зад граница, ученият пази и тясна връзка с корените си, които са вплетени в Пиринския край. Роден е в Петрич, но е потомък на бежанци от Егейска Македония по линия и на двамата си родители. Неотдавна в университета, в който преподава, е издадена и книгата му „Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония“, създадена по записките на учител, роден в Негован, в района на Солун, впоследствие преселил се в Петрич по време на бежанската вълна след войните от 1912 – 1913 г. Предстои проф. Сотиров отново да посети България, за да представи книгата си в родния Петрич.