След края на Втората световна война спасителите на българските евреи получават сурова мъст, каза доц. д-р Джонев в Кюстендил

Кюстендил е един от основните лъчове, откъдето водят началото си събитията по спасяването на българските евреи, каза пред журналисти историкът доц. д-р Ангел Джонев по повод отбелязването на 82-та годишнина от „Кюстендилската акция“. По думите му в началото на март 1943 г. Владимир Куртев донася в Кюстендил новината, че се готви депортация на българските евреи и я разпространява сред приятелите си.
„Те обаче, за разлика от другите места в нашето отечество, не бездействат. Напротив, оказват се много активни и започват да търсят помощ“, каза доц. Джонев и допълни, че кметът и околийският управител тогава не са били привърженици на действията на политическия режим в страната и са били склонни да сътрудничат на местната еврейска общност. Кметът и околийският управител са едни от хората, които съобщават на евреите, че ще бъдат депортирани. В града се прави организация за пътуване до София, но на гарата са четирима от очакваните 44 души.
Търговецът Асен Суичмезов, учителят и деец на ВМРО Владимир Куртев, адвокат Иван Момчилов и народният представител Петър Михалев заминават за София, за да се срещнат на 9 март сутринта с подпредседателя на ХХV Народно събрание Димитър Пешев. Те го запознават с подготвяните от изпълнителната власт действия за депортация на евреите от Кюстендилския край. По думите на доц. д-р Джонев в Народното събрание получават подкрепата на Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Петров и Цвятко Петков. Седемте народни представители отиват в кабинета на министъра на вътрешните работи Петър Габровки и се обявяват против депортирането на евреите от Кюстендил, Дупница и довоенните предели на царство България.
След като в Кюстендил пристига вестта, че депортирането няма да се осъществи, къщата на Иван Момчилов става жертва на привържениците на акциите по депортиране. Тя е със счупени стъкла и надраскана фасада с обидни лозунги като „Евреин“, „Предател“ и „Мръсник“, но евреите от града са съпричастни и изпращат майстори, които да възстановят щетите, разказа доц. д-р Ангел Джонев. По думите му същото се случва и с къщите на Асен Суичмезов, Димитър Пешев, Божко Ковачевски и Петър Михалев. „Противопоставянето е много силно. В това най-мрачно време в историята на човечеството Кюстендилската акция е лъч светлина“, посочи доц. д-р Джонев, а празните вагони, които така и не заминават към лагерите, са знак за добре свършена работа. По думите на историка в Кюстендил по това време е имало силно гражданско общество, което се е противопоставило на държавната политика, колкото и невъзможно да е изглеждало това тогава.
След приключването на Втората световна война, за разлика от очакваното, спасителите на българските евреи получават сурова мъст, каза историкът доц. д-р Джонев. По думите му след обръщане на политическия режим всички са очаквали да получат признание, но са били преследвани от народната власт. Пет от тези седем народни представители на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са убити по решение на Народния съд. Димитър Пешев е осъден на 15 г. строг тъмничен затвор, но излежава около 15 месеца в затвора, след което е лишен от всякакви права. Петър Михалев е осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Той е освободен през 1949 г. от затвора, също без права и без възможност да упражнява адвокатската си професия. Владимир Куртев е убит през 1946 г., като не се знае нито съдбата, нито гроба му. Къщата на Иван Момчилов споделя съдбата на своя собственик. През 1948 г. на него му е отнето правото да упражнява адвокатската си професия. Тогава единият от етажите е отчужден, а другият Момчилов продава, за да издържа синовете си, които са студенти. Иван Момчилов до смъртта си живее мизерно в една стаичка. Сходна е съдбата на състоятелния търговец Асен Суичмезов, който се разделя с голяма част от своето имущество и също е подложен на сериозна репресия от народната власт.
Според доц. д-р Ангел Джонев приносът на кюстендилците към спасяването на българските евреи е откраднат и пришит към Българската комунистическа партия, а по-късно към нейния лидер Тодор Живков, който е подготвян да получи Нобелова награда за мир – фикция, която тогавашната власт изпълнява.
По думите на доц. д-р Ангел Джонев, за да бъдем наясно защо все още малко хора се прекланят пред подвига на кюстендилци, трябва да отчетем факта, че това е относително нова памет, тъй като този разказ става възможен чак след демократичните промени след 1990 г. Тогава се създава възможност да се представи обективната историческа истина и приносът на кюстендилци в спасяването на българските евреи и то не веднага след промените, а седем години по късно, когато петимата кюстендилци са наградени посмъртно с Орден „Стара планина“ първа степен. След това през 2001 г. е изграден паметник на Димитър Пешев, а през 2002 г. е открита къщата музей на Димитър Пешев, която е единственото място на памет свързано със спасяването на българските евреи.