След оперната сцена открих себе си в очите и сърцата на децата от хор „Звъника“, каза пред БТА диригентът Ваня Делийска

След оперната сцена, с която аз трудно се разделих, открих себе си в очите и сърцата на децата от хор „Звъника“. Това е моята сбъдната мечта – такава, каквато съм си я представяла, за да мога да съхраня себе си, каквато бих искала да остане следата след мен като човек и творец. Това каза в интервю за БТА създателят и диригент на известния плевенски хор „Звъника“ Ваня Делийска. Музикалната формация чества 40-ата си годишнина.
„40 години за детски хора е една впечатляваща възраст. В житейски план 40 години са една много силна възраст – красиви, пълноценни. Тези си думи съотнасям и към годишнината на хора“, подчерта Делийска. 
Първата изява на „Звъника“ е в един дъждовен есенен ден през декември 1984 г. „Тогава започнах с една малка група деца – около 15-20. 2000 г. я посрещнах със 155 деца в три формации и беше като една истинска учебна форма с преминаване през различни етапи – от малък хор в подготвителен и едва тогава, след сериозно прослушване, влизане в концертен състав. След участието ни в „Шоуто на Слави“ прецених, че е невъзможно да се поддържа толкова голям състав на високо ниво от сам човек и започнах да намалявам броя на децата. Сега на сцена излизат около 45“, разказа диригентът. 
Хор „Звъника“ – не само музикална школа, но и школа, която възпитава
„Основната ми цел още в началото на създаването на хора не е било това, че децата трябва на всяка цена да станат музиканти. По-скоро винаги съм смятала, че е важно още от детска възраст да формирам у тях усет към красивото. Според мен това да живееш живота си красиво е основно нещо. Винаги съм се стремяла децата в хора да се учат на дисциплина, на отговорност. Това се култивира с поведението на учителите, на родителите, от средата, в която си поставен да живееш“, категорична е Делийска. 
В историята на „Звъника“ се отличават 33 задгранични пътувания за участия във фестивали. „Навсякъде прави впечатление почеркът на хор „Звъника“. Държа на поведението на децата на сцена и по време на пътувания. Основният ни творчески почерк се крие в репертоарната ни програма, която е впечатляваща. Имаме над 100 заглавия, за седмица – две мога да подготвя за сцена 25 – 30 пиеси с различни деца“, допълни Делийска.
Тя добави, че в хор „Звъника“ текучеството е много слабо. „При нас идва детето и обикновено остава до абитуриентството си. Традиционно в края на всяка учебна година правим концерта „На добър час, приятели!“, с който нашите абитуриенти поставят финал на своето средно образование. За 40 години през хора са преминали между 900 и 1000 деца“, каза още диригентът.
Десетки са концертите, оставили следи в душата и сърцата не само на децата от „Звъника“, но и в публиката
Над 1600 са концертите на хора „Звъника“ в неговата 40-годишна история, голяма част самостоятелни. Сред тях има такива, които са останали и споменът за тях никога няма да избледнее в съзнанието на Ваня Делийска и нейните „звъники“. Такива са честванията, които се случват през пет години. Всяка годишнина е белязана с премиерни изпълнения, но винаги има нещо в сценария, родено от емоцията, която Делийска добавя, за да е различно от предходните концерти. 
„Много ярък спомен за мен е първото ни пътуване в Западна Германия, в Бавария. Участвахме във фестивал „Европейски дни на музиката“ през 1990 г. Предупредиха ни, след като чуха репетициите ни, че публиката много ще ни аплодира, но ние не трябва да изпълняваме бисове. На гала концерта изпълнихме, каквото ни беше по програма, публиката започва бурни аплодисменти, покланяме се, излизаме, пак се връщаме и се покланяме, но тогава президентът на фестивала ни каза да направим още едно изпълнение, въпреки уговорката, че няма да има бис. Още едно изпълнение направихме, защото публиката наруши всякакъв протокол. Беше изключително преживяване, което разчупи представите за студената немска публика. Имахме концерти в продължение на две седмици“, спомня си Делийска.
Други подобни преживявания за хор „Звъника“ са отново на фестивала в Германия след около две години, през 1998 г. на пътуване в Москва и т.н.
Хор „Звъника“ – сбъдната мечта на твореца Ваня Делийска
Правейки равносметка за изминалите години, Ваня Делийска е категорична, че хор „Звъника" не може да се нарече само нейна рожба. „През тези 40 години аз съм работила в творческо и колегиално сътрудничество с пианистите Донка Райчева, Мери Клатева, Ивайло Атанасов, Сълзица Стойчева, Силвия Михова, Христина Линчева, сега с Маги Начева“, подчерта диригентът. „След оперната сцена, с която аз много трудно се разделих, открих себе си в очите и сърцата на децата от хор „Звъника“. Това е моята сбъдната мечта – такава, каквато съм си я представяла, за да мога да съхраня себе си, каквато бих искала да остане следата след мен като човек и творец“, каза още Делийска. 
С изложба и два концерта ще бъде чествана 40-годишнината на „Звъника“
40-годишнината на хор „Звъника“ ще бъде чествана с три празнични събития. Тази вечер е първото – ретроспективна изложба „Звъника в кадри“ за историята на хора. Тя ще бъде открита във фоайето на Центъра за работа с деца. 
Утре вечер в зала „Катя Попова“ ще е концертът „Солистите на Звъника“. Той е с участието на световнопризнати музиканти, чийто творчески път е започнал от плевенския хор „Звъника“. Оттук към голямата сцена поемат музиканти като Василена Серафимова, Дора Делийска, Венелин Андреев, Николай Михайлов, Биляна Добрева, Маргарет Георгиева и много други.  
Финалният гала концерт ще е на 20 декември в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“. 
„Пожелавам на първо място здраве за всички, все така да се обичаме и тази дълга пътека, която с песни, музика и красота децата от „Звъника“ са нарисували за 40 години, да не се прекъсва, да става все по-слънчева и усмихната“, пожела по повод годишнината Ваня Делийска. 
Ваня Делийска е родена в балканското село Черни Вит. По пътя на музиката тя поема още като ученичка в класа по оперно пеене на известната музикална педагожка Дора Гложенска в плевенското музикално училище. Приета е за солистка в опера "Христо Бръмбаров" в Плевен, но по стечение на обстоятелствата, се налага да прекъсне обещаващата си кариера на оперна певица и става музикален педагог. От 1991 г. е поканена да работи в Центъра за работа с деца в Плевен, където създава смесения детски хор "Звъника". Носител е на множество персонални награди, сред които Златна лира на Съюза на музикалните и танцовите дейци, "Почетен гражданин на община Плевен", Почетния знак на Народното събрание и други.