След откритията в пещерата „Бачо Киро“ край Дряново вече се говори за цялата материална култура на Homo sapiens, посочи д-р Ценка Цанова


След откритията в пещерата „Бачо Киро“ край Дряново вече се говори за цялата материална култура на Homo sapiens, каза за БТА д-р Ценка Цанова от катедрата по Археогенетика в Института "Макс Планк" за еволюционна антропология. Тя взе участие в семинар на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), посветен на темата „Произходи и развитие на началния късен палеолит в Евразия“, проведен в Дряново.
„Трябва да се подчертае, че откритата популация на Homo sapiens край Дряново преди се считаше, че заварва неандерталците тук, в Европа, и е имало конфронтации между тях. Оказа се, че няма нищо подобно. Генетично бе установено, че те имат общи контакти от няколко поколения. Най-малко шест-седем генерации преди това е имало контакти, живеели са дори заедно“, посочи за БТА археологът доц. д-р Николай Сираков.
Според него другото, което е много интересно, за популацията на Homo sapiens - на съвременния човешки вид, е, че напуска нашия район, отправя се на изток през Централна Азия, чак до Североизточна Азия към Беринговия проток. Там се установява за един по-дълъг период – няколко хиляди години, почти 10 000 години. В това време Homo sapiens има връзки с местните популации. Това също е било генетично установено. Има връзки и с първите японци, предшествениците им от о. Хокайдо. Връзката пак е доказана генетично и при съвременните индианци - те заселват Аляска, а след това и на юг, каза доц. Сираков.
„Периодът, от който изследвахме останките в Дряновско, климатично не е бил благоприятен за вида. Това е краят на ледниковия период, в който е имало затопляне и условията започват да стават по-подходящи. Касае се за период преди около 45 000 – 47 000 години“, допълни доц. Сираков.
„Изотопните анализи показват, че има най-малко три заселвания в пещерата „Бачо Киро“ и първото от тях е било при изключително студен климат, подобен на този в Скандинавието. Максималната температура е била до 16 градуса, а зимата е стигала до минус 20. Това, което тогава проследяваме в „Бачо Киро“, е тяхната адаптация и многостранното им приспособяване – лов на сравнително едри животни, използване на пещерни мечки, на кожата им за дрехи, на зъбите им за бижута и сечива. Следващото заселване, пак на същите индивиди, е при по-умерен климат, но значително студен. Модерните хора се адаптират, което е изключително трудно и изисква усилия и организация, за да оцелеят и да се разселят. Не всички вълни на разселване са били успешни, тази в „Бачо Киро“ обаче е била“, каза д-р Ценка Цанова.
Относно популяризирането на тези факти в страната и чужбина тя е на мнение, че всичко е свързано с културата и политиката на държавно ниво. Когато има ред, закони и те се спазват, всичко останало върви. Когато няма, не върви. Всички хубави неща стават, когато има ред, спазват се законите и се прекъснат връзките с миналите режими. Туристите се интересуват само от атракции. Но това не е атракция. Археологията е наука, историята е наука. Ние боравим с факти, не с жълта преса, отбеляза д-р Цанка Цанова.
По повод други останки, отрити в пещерата „Козарника“, обл. Видин, и нанасянето им спрямо тези от „Бачо Киро“, доц. Сираков посочи: „Мога да ви кажа всичко, защото аз ръководех проучванията заедно с мой колега - Жан-Люк Гуадели – начело на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания от Бордо. Доста години работихме, в момента - не. Имаме данни от същия период и от един много по-ранен период, когато неандерталците живеят – няколкостотин хиляди години, и преди това имаме още по-ранни следи – почти един милион години преди нашето време.  Така че е отдавна заселването на нашата земя, започнало е на нашата територия много отдавна. Тук са първите заселвания в Европа, това може да се каже без всякакво съмнение, защото ние сме на кръстопътя между Азия, Африка и Европа“, допълни доц. Сираков.
„Бачо Киро" е обект, известен в световен мащаб и е ключ за разбирането на първоначалното заселване на Европа. Homo sapiens идва от Африка, минава през Предна Азия и Близкия изток и се заселва в цяла Европа. Досега се смяташе, че заселването на Европа е започнало от други места, вече се знае – това е от района на сегашна България", каза пред БТА д-р Фани льо Бран Рикаленс, учен от Люксембург. Според нея изследователят трябва да има голям шанс, за да попадне на нещо,  което е толкова съществено и интересно. "Обектът е прекрасно запазен и подходящ за сериозни проучвания. Страхотно е и за нас, и за целия научен свят, че тук са много добре запазени човешките останки и следи от човешкото присъствие, генетично в самите пластове. И понеже са първите модерни хора, те вече са имали и украшения. За тях е имало смисъл“, допълни д-р Фани льо Бран Рикаленс.
Според Рикаленс на симпозиума в Дряново са разисквани много важни въпроси. Участват специалисти от Япония, Америка и други страни. Представени са над 50 доклада от повече от 25 страни. Въз основа на артефактите и на всички находки, които са намерени, се възстановява историята. Фактите и находките създават една реална картина на тогавашния живот. Експертите в симпозиума се надяват българските власти да подпомагат откриването на още факти. 
В заключение д-р Цанова посочи: „Съществено е да се каже, че от този период, от първото разселване, имаме изключително малко човешки останки. Но най-много сме намерили в „Бачо Киро“. Там не само, че са повече от повечето индивиди, но ги намираме в контекста на техния живот, оръдията, сечивата, които са правили; животните, които са експлоатирали и цялата им материална култура.  Зад това стоят лабораторни анализи, палеогенетически изследвания, институции“.
Доц. Сираков изрази задоволството си, че при симпозиумите и проучванията се засичат две генерации учени, като се вижда, че има кой да приеме щафетата. Пример за това е, че д-р Цанова е била докторант на доц. Николай Сираков.
БТА припомня, че в Дряново до 17 октомври се провежда семинар с участието на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), посветен на темата „Произходи и развитие на началния късен палеолит в Евразия“. Заедно със семинара бе открита и изложба „Наследство в камък и кост“. Експозицията показва в Дряново началото на човешкото присъствие в Европа, каза за БТА д-р Венелин Бараков, главен уредник на Историческия музей в града.

Панагюрище

Танцьорите от „Куба Вибра“ представиха тази вечер музикален спектакъл в Панагюрище

Танцовата компания от Карибите „Куба Вибра“ представи тази вечер музикален спектакъл в зала „Арена Асарел“ в Панагюрище. По данни на...

Париж

Ретроспектива в Париж проследява 60-годишната кариера на художника Герхард Рихтер

Фондация "Луи Вюитон" в Париж посвещава голяма ретроспектива на 93-годишния германски художник Герхард Рихтер - световна фигура в съвременното изкуство....

Варна

Варненската опера представя премиерно новия си балетен спектакъл „Снежанка и седемте джуджета“

Варненската опера представя премиерно новия си балетен спектакъл „Снежанка и седемте джуджета“.  Постановката е дело на главния балетмайстор на Театрално-музикалния...

София

Икебаната е здраве и свобода, каза за БТА Валентина Герова за изложбата „Полъх от Япония“ в София

Икебаната е здраве, тя е свобода, каза за БТА Валентина Герова, председател на Сдружение за икебана „Сога“. Днес се състоя...

София

БНР, БНТ, сдружение „Първи юни“ и Община Ботевград са носители на наградите на фондация „Глобални библиотеки“

Наградите на фондация „Глобални библиотеки – България“ (ФГББ) бяха връчени тази вечер в София. Те се присъждат всяка година на...

Йерусалим

Астрономи откриха черна дупка, разкъсваща звезда далеч от центъра на галактиката

Международен екип от астрономи наблюдава за първи път свръхмасивна черна дупка, която разкъсва звезда далеч от галактическия център, предаде агенция...