След смъртта, грижата за душата остава на нас - живите, и на Църквата, каза архимандрит Йоаким, протосингел на Видинската митрополия

Когато човек е на земята, може да се покае и да поправи живота си, но след като мине във вечността, той сам за себе си нищо не може да направи – затова ние сме длъжни да се молим за своите покойници. Това каза протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Йоаким след заупокойната Света литургия в храма „Успение Богородично“ в Ново село.
Предавайки благословението на Видинския митрополит Пахомий, архимандритът се обърна към събралите се миряни със слово за смисъла на задушница и духовната отговорност на живите към онези, които са преминали във вечността.
В проповедта си архимандрит Йоаким припомни, че светата Църква е установила три големи задушници през годината – преди Великия пост, преди празниците на Света Троица и на св. Архангел Михаил. Освен това всяка събота е определена като ден за помен на починалите, за да не се прекъсва молитвената връзка между живи и мъртви.
„Душата, след като се отдели от тялото, отива при Бога, а тялото се връща в земята. Оттук нататък остава Църквата да се моли за тази душа – Господ да бъде милостив, да прости прегрешенията ѝ и да я упокои в лоното Авраамово“, отбеляза той.
Архимандрит Йоаким акцентира и върху вярата във всеобщото възкресение при Второто пришествие на Христос, когато душата отново ще се съедини с тялото, за да даде отговор за земния си живот. „Човек е сътворен по образ и подобие Божие и носи жива душа. Животът не свършва тук – той продължава и във вечността“, каза той.
Особено внимание бе обърнато на молитвите през първите четиридесет дни след кончината на човека – време, в което близките са призвани с още по-голямо усърдие да измолват Божията милост за покойника.
В края на словото си архимандрит Йоаким прикани всички присъстващи да участват със смирение и надежда в панихидата, за да бъде изразена любовта към починалите чрез общата молитва на Църквата.