Слънчева пътека, “мумификационни растения”, екологична устойчивост - архитектурната магия на Големия египетски музей

Как да се създаде музей за исторически период от пет хилядолетия в близост до единственото оцеляло от седемте чудеса на античния свят, включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, който ще бъде посещаван от милиони туристи годишно, без да се наруши географското плато, на което се издигат пирамидите? 
Египетският онлайн портал “Ентърпрайс нюз” дава отговор на този въпрос в навечерието на дългоочакваното официално откриване на Големия египетски музей (ГЕМ) утре, 1 ноември, на което ще присъстват високопоставени делегации от около 60 държави. 
Решение на сложната задача намират ирландската компания “Хенеген Пенг Аркитектс”, чиято концепция печели международния конкурс, в сътрудничество с нидерландската “Уест 8” (West 8), германската “Ателие Брюкнер” (Atelier Brückner) и британската “Бюро Хеполд” (Buro Happold), наред с екип от египетски и международни експерти.  
Вместо да налага структура в пейзажа, екипът вгражда музея в платото, така че геоложкото тяло, върху което са построени пирамидите да не бъде засегнато, обяснява съоснователят на “Уест 8” Адриан Гойзе. “Обширната фасада се превърна в архитектурен еквивалент на геоложкия ръб на скалата, който се простира върху някогашната заливна долина на Нил,” казва той. 
Дългата 800 метра фасада е продължение на естествената скална стена, докато широкият, озеленен преден двор разказва историята на древната низина на реката, по която блоковете за пирамидите са били пренесени с кораби. Гойзе определя осеяното с финикови палми открито изложбено пространство с площ пет хектара като „втора природа“ – пейзажи, които съчетават древни земеделски традиции със съвременен устойчив дизайн.
Ландшафтното оформление включва това, което Гойзе нарича „автентични мумификационни растения“, идентифицирани в сътрудничество с археолози с извършването на поленов и ДНК анализ. Във т.нар. фараонски градини тези видове са своеобразни експонати на открито.
Замисълът на входа на музея пък е да накара посетите да изживеят археологическо откритие, привлечени под триъгълната фасада към голямата зала, за преминат през пропускателните пунктове заобиколени от обелиски и статуи.
Архитектите от “Уест 8” създават физическата и символична основа на ГЕМ, а “Ателие Брюкнер” изгражда сцената, върху която ще бъде разказана пет хиляди години цивилизация. За съоснователката и управляващ директор на фирмата Ширин Франгул-Брюкнер, предизвикателството е било да се създаде това, което тя нарича „наративна архитектура”, особено в Залата на Тутанкамон, която ще бъде отворена за първи път на утрешната церемония. 
За разлика от традиционните изложби, където кураторите избират акценти, всичко е трябвало да бъде показано. Вместо да разглежда това като ограничение, екипът на Франгул-Брюкнер вижда възможност да разкаже цялата история на момчето-фараон, неговия свят и вярванията, оформили древноегипетската цивилизация.
Решението им е елегантно просто, но дълбоко смислено. Два дизайнерски елемента структурират целия пространствен разказ: кураторска пътека - непрекъснат черен подов панел, който съдържа всички предмети, и пътят на слънцето - светлинна лента, насочваща погледа на посетителя към тавана. 
Самата светлина е превърната в централен дизайнерски елемент на изложбата – едновременно метафора и материал. В египетската митология светлината и слънцето олицетворяват обновлението и вечността, което ги прави перфектната рамка за обекти с неизмерима културна стойност. 
Инженерните решения на “Бюро Хеполд” превръщат обвивката на сградата в тих пазител както на артефактите, така и на преживяванията. „Основното предизвикателство за нас беше да гарантираме, че сградата е достатъчно визуално впечатляваща на фона на легендарните египетски пирамиди, като същевременно представлява символ на успешен устойчив дизайн“, обяснява Стивън Джоли.
Решението Джоли нарича „пасивен подход“ към екологичния дизайн на сградите – тежка термо кутия, разположена на брега на заливната низина на Нил и засенчена от всички страни, за да предпазва от топлината. Прозрачната входна стена и вълнообразният метален мрежест покрив създават изолационна система, толкова ефективна, че докато покривът може да достигне температури над 70 градуса по Целзий, вътрешните галерии остават на комфортните 23 градуса. Тази конструкция предпазва и артефактите от стареене и прекомерно излагане, като същевременно значително намалява консумацията на енергия.
Екипите и на трите компании подчертават, че успехът на Големия египетски музеи произтича от нетрадиционния процес на сътрудничество. След конкурса през 2002 г. се сформира голям международен екип под ръководството на д-р Ясер Мансур, в който са включени историци, археолози, експерти по туризъм и сигурност, дизайнери на изложби, инженери, проектанти и местни архитекти, включително египетските консултанти SITES. Екипът се среща почти на всеки три седмици в продължение на две десетилетия, за да се справи с огромната сложност на проекта.
Специализираният център за реставрация и консервация на място и енергийният център за целия обект са завършени няколко години преди самия музей, така че с пристигането си артефактите да бъдат обработени и временно съхранявани, преди евентуално им показване в галериите.
Историята на осъществяването на проекта след чертожната дъска преминава през политически катаклизми, икономически предизвикателства и глобална пандемия. „Прекъсванията в процеса на проектиране със сигурност бяха предизвикателство“, признава Джоли, „но силата на концепциите и техният интегриран характер гарантираха, че завършената сграда отговаря на оригиналната визия.“