Служители на плевенските музеи и галерии апелират за прекратяване на системното неглижиране на културата и музейната гилдия

Служители на плевенските музеи и галерии призоваха за прекратяване на системното неглижиране на културата и музейната гилдия чрез хронично недофинансиране и принизяване на професионалния им труд. Апелът беше отправен на пресконференция в сградата на Регионалния исторически музей (РИМ) в града.
На пресконференцията присъстваха служители и синдикални членове на РИМ, Регионалния военносторически музей (РВИМ), част от който е Панорама "Плевенска епопея 1877 г." и поделенията на Художествена галерия "Илия Бешков". Съпричастността си към темата показаха с присъствие и директорите на трите културни института Володя Попов, Нели Станева и Цвета Евлогиева – Кацарова.
Говорители на събитието бяха председателят на синдикалната организация на КТ "Подкрепа" към РВИМ в Плевен Валентин Шопов и председателят на синдикалната организация на КНСБ в РИМ Румянка Балева.
В изявлението до медиите се посочва, че културата не бива да се разглежда като периферен разход в държавния бюджет, а като стратегически ресурс, свързан с паметта, идентичността и духовния капитал на нацията. Според авторите на позицията музеите и художествените галерии съхраняват историческото наследство на България, възпитават поколения и допринасят за изграждането на ценностна система и национално самочувствие.
В същото време, се отбелязва в изявлението, проблемите в сектора продължават да бъдат системно пренебрегвани, а трудът на музейните и галерийните специалисти остава подценен както във финансов, така и в институционален план. По думите им продължителното недофинансиране застрашава не само достойното възнаграждение на работещите в сектора, но и опазването на културно-историческото наследство, което е безценно и невъзобновимо.
Валентин Шопов каза, че недофинансирането създава и проблеми, свързани със заплащане на енергоносители. Възнагражденията на работещите на минимална заплата в трите институции трябва да бъдат коригирани. Според него държавата не желае да погледне сектора с очи, с които гледа на полиция, администрация или други браншове. 
По този повод синдикалните организации са подготвили няколко искания към правителството и Народното събрание. Първото е свързано с адекватно финансиране и възнаграждения. Според тях работещите в музеите и галериите трябва да бъдат приравнени към специалистите в образованието, тъй като освен че поддържат големи фондове, съхраняващи историческата памет, те участват активно и в обучението на подрастващото поколение. По думите им за да има млади хора, които да изберат тази професия, е необходимо достойно заплащане, каквото в момента липсва.
Второто искане е за адекватно и целево финансиране от държавния бюджет на откритите музейни площи, които са част от културно-историческото наследство на страната и изискват постоянна грижа, поддръжка и експертен контрол.
Третото настояване е да се прекрати бавното, но системно приравняване на възнагражденията на музейните и галерийните специалисти към минималната работна заплата и превръщането им в т.нар. „работещи бедни“. Като пример беше посочен Регионалният военноисторически музей, където около 40 процента от служителите получават минимална заплата.
Четвъртото искане е да се гарантира минимум 15 процента увеличение на държавната субсидия за музеите и галериите, но не по-малко от годишния ръст на минималната работна заплата, за да се осигурят предвидимост, устойчивост и реално увеличение на доходите.
„Това не изчерпва всички наши искания към държавата, но се ограничихме до най-важните и най-болезнените за нас“, каза Валентин Шопов.
Към общинските власти синдикатите отправят искане за устойчиво, целево и предвидимо финансиране чрез планова общинска субсидия, съобразена с реалните нужди на регионалните културни институти. Те апелират и за осигуряване на средства за ремонтни дейности и системна поддръжка на сградния фонд.
Синдикалните организации настояват също браншовите колективни трудови договори, подписани между държавата и синдикатите, да бъдат съгласувани и признати като гаранция за спазване на договорените трудови стандарти. Според тях не бива да се създават административни или финансови пречки при изпълнението на договореностите в националния браншов колективен трудов договор, включително по отношение на работното облекло, допълнителното възнаграждение за прослужено време и обезщетенията при пенсиониране.