В центъра на проповедта бе образът на плачещия Христос от евангелското събитие за тържественото Му влизане в Йерусалим. Митрополитът припомни, че Спасителят заплакал за града, и посочи, че тези сълзи са насочени и към днешния свят. „Христос плаче не само за Йерусалим, а за всеки от нас – за нашите грехове, за нашето безразличие, за нашата загуба на любов“, каза той. Според него тези сълзи са едновременно укор и надежда. Както Христос е възкресил Лазар, така и днес човекът може да бъде възкресен духовно чрез вяра и покаяние.
„Господ идва в Йерусалим, за да изпълни писаното за Него – да предаде Себе Си в жертва за изкуплението на човешкия род“, каза митрополитът. По думите му хората, които посрещат Христос с възгласи „Осанна“, не осъзнават, че Той върви към Голгота. „Целият ужас на този празник е в това, че никой не разбира накъде води този път – към кръста и смъртта“, подчерта архиереят. Той направи паралел между очакванията на древните жители на Йерусалим и съвременния човек, който често търси от Бога преди всичко земни блага – здраве, благополучие и успех.
Владиката призова вярващите към осъзнат духовен живот, като подчерта, че истинската вяра не се изчерпва с външни прояви. „Ако вярата ни е само в думи, а не в живот и дела, ние не се отличаваме от онези, които някога възкликваха „Осанна“, а после извикаха „Разпни Го“, посочи той.
Митрополит Арсений говори за „плача на Христос“ в страданието на децата, в разрушените домове и в конфликтите между хората. „Когато любовта отсъства, идват болката и разрухата“, каза той и очерта днешните проблеми – разпад на семейството, отчуждение, агресия и духовна празнота.
Архиереят призова вярващите да отворят сърцата си за Христос в навечерието на Страстната седмица. „Ако чуем този плач и се обърнем към Бога, сълзите Му ще се превърнат в сълзи на Възкресение“, заяви той.
Митрополитът поздрави присъстващите с празника и им пожела духовна сила и укрепване във вярата в дните, предшестващи Великден.