СМО очаква 2025 г. да бъде втората или третата най-топла година, регистрирана някога

Тревожната серия от "изключителни температури" продължи и през 2025 г., предупреди Световната метеорологична организация (СМО) в доклад, цитиран от световните агенции.
Организацията все пак оценява като "възможно" постигането на целите на Парижкото споразумение в момент, когато държавни лидери се събират в Бразилия преди срещата на върха за климата КОП30, отбелязва АФП.
Прогнозата се основава на данните, които СМО ще представи в понеделник в Белем, Бразилия.
СМО посочва в доклада си, че натрупването на високи температури вероятно ще направи 2025 г. "втората или третата най-топла година, регистрирана някога".
Според метеорологичната организация на ООН периодът между 2015 и 2025 г. е бил най-топлият 11-годишен период, откакто преди 176 години започва воденето на статистика. СМО допълва, че 2023, 2024 и 2025 г. са били трите най-топли години. Всеки месец от юни 2023 г. насам е бил рекорден, с изключение на февруари тази година, отбелязва ДПА.
Между януари и август средната температура е била с около 1,42 градуса по Целзий над нивото между 1850 и 1900 г. 
Тази година условията на Ел Ниньо, които засилиха глобалното затопляне през 2023 и 2024 г., са отстъпили място на по-неутрални условия.
В същото време организацията посочва, че концентрациите на парникови газове и топлината на океаните, които достигнаха рекордни нива през 2024 г., са продължили да се увеличават през 2025 г.       Това бе потвърдено по-рано през седмицата от Програмата на ООН за околната среда, която в годишния си доклад посочи, че емисиите са се увеличили с още 2,3 процента миналата година, подтикнати от силен ръст в Индия, Китай, Русия и Индонезия.       Тези емисии в атмосферата трябва да бъдат значително намалени, за да се спази Парижкото споразумение.
Световната метеорологична организация отбелязва още, че много африкански и азиатски региони са претърпели наводнения, а в Европа и Северна Америка е имало горски пожари, както и няколко урагана.
Към днешна дата 2024 г. е най-топлата година с 1,55 градуса над средната стойност за прединдустриалния период. 
Според СМО арктическият морски лед се е увеличил по-малко след зимата, отколкото по всяко друго време от началото на наблюденията.
Въпреки че темпът на повишаване на морското равнище е намалял леко поради природни явления, тенденцията към покачване продължава, се посочва в доклада.
Предварителните данни показват, че топлината в моретата тази година надхвърля рекорда от 2024 г., което ще има дългосрочни последици за биоразнообразието и абсорбирането на въглероден диоксид. 
Изпаряването на топлата вода засилва тропическите бури и ускорява загубата на морски лед в полярните региони.
Въпреки че е практически невъзможно да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса, както е заложено в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., генералният секретар на СМО Селесте Сауло каза, че "науката е също толкова категорична, че това все още е напълно възможно и е от решаващо значение да се случи до края на века".
За това обаче ще е необходимо много по-драстично намаляване на емисиите, каза тя.
Държавните и правителствени ръководители, събрани от бразилския президент Лула преди КОП30 ще трябва да обсъдят спешно мерките, които да бъдат предприети, за да се опитат да изпълнят целите на споразумението, подписано преди 10 години.       Те имат за цел да ограничат увеличението на средната глобална температура "значително под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива и да се опитат да я задържат на 1,5 градуса по Целзий.
"Пътят, по който трябва да вървим, трябва да бъде насочван от науката, подкрепян от сътрудничеството и измерван чрез действията, които предприемаме", призова от своя страна заместник-генералният секретар на СМО Ко Барет на пресконференция в Женева, цитирана от АФП.
"Все още не знаем "кога" и "колко дълго" глобалното затопляне ще остане над 1,5 градуса и това зависи до голяма степен от решенията, които се взимат сега. Това е едно от основните предизвикателства на КОП30, каза Крис Хюит от Световната метеорологична организация.
Въпреки тази тревожна констатация, докладът на СМО приветства напредъка, постигнат в областта на предупрежденията, като броят на страните, които са въвели системи за ранно предупреждение за многобройни рискове се е удвоил.