Смъртта на Хари Худини остава мистерия и след 100 години

Век след смъртта си Хари Худини остава фигура, която все още не спира да вълнува и изненадва, пише Асошиейтед прес. Смята се, че е починал на 31 октомври 1926 г.
За първи път е публикувано есе на легендарния илюзионист, посветено на неговите предшественици, а нова книга отново разпали споровете около точната дата и причината за кончината му в болница „Грейс“ в Детройт. Сред останалите издания, отбелязващи стогодишната от кончината на Худини, се нареждат забавен албум за оцветяване и подробен обзор на огромната му лична библиотека.
Неговото наследство е обект на дискусии по време на множество събития, посветени на Худини, които се провеждат този уикенд - от „Грандиозния вековен юбилей на Худини“ в родната му Будапеща, през аукцион за негови вещи в Холивуд, до спиритически сеанси в градове, които е посещавал като Чикаго и Фредерик, Мериленд. Гробът му в гробището „Махпела“ в Ню Йорк отдавна е място за събиране в нощта на Хелоуин.
„Не съм сигурен, че много от хората, които знаят името Худини, биха могли да го разпознаят на снимка, да кажат точно кога е живял или какво всъщност е правил по време на своите представления. Но те знаят, че „Худини“ е синоним на магия, на способност да правиш невъзможното или да се измъкваш от неспасяеми ситуации“, казва за Асошиейтед прес Матю Соломон, професор по история на киното в Мичиганския университет и автор на книгата Disappearing Tricks: Silent Film, Houdini, and the New Magic of the Twentieth Century („Изчезващи трикове: Нямото кино, Худини и новата магия на ХХ век“), излязла през 2010 г.
„За тези, които знаят малко повече, той е олицетворение на човека, постигнал всичко сам, и пример за успешната история на един имигрант. Фактът, че според сведенията е починал именно на Хелоуин, със сигурност засилва мистиката около него“, добавя Соломон.
Есето на Худини An Interesting Scrapbook („Интересен албум с изрезки“) се появява в новия брой на списание The Strand Magazine, публикувало редки творби на Марк Твен и Едит Уортън, наред с други автори. В него Худини отдава почит на някои илюзионисти негови предшественици и съжалява, че за тях не се знае повече. Вдъхновение за есето той черпи от театралните афиши, предоставени му от карикатуриста Кин Хъбард, които рекламират гостуванията на прочути за времето си артисти от XIX век като Робърт Хелър и Х. Дж. Сарджънт, отбелязва Асошиейтед прес.
„Тази информация попадна пред очите ми и аз я споделям тук, за да можем най-накрая да поставим началото на списък с ранните американски магове“, пише Худини. „Никой никога не бе отдал дължимото на американските илюзионисти, за да бъдат включени в книги или исторически летописи, от които бъдещите поколения да научат за тези ветерани. Напротив - магьосниците бяха извън кастата на признатите артисти. Едва през последните години, когато водевилът ги превърна в свои големи звезди и основни притегателни имена за публиката, те придобиха достатъчно тежест, за да бъдат признати за истински творци“.
Ерик Колиъри, чиято книга Houdini's Library („Библиотеката на Худини“) излезе през септември, казва, че Худини е имал сериозен интерес към другите илюзионисти, стигайки дотам да посещава гробовете им и дори лично да плаща за поддръжката им. Семействата на магьосниците от своя страна му давали албуми с изрезки, афиши и други предмети, „за да може той да пази паметта им жива“, казва Колиъри, който е куратор на отдел „Театър и сценични изкуства“ в центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин.
Худини е роден като Ерик Вайс през 1874 г. – син на равин, чието семейство емигрира в САЩ отчасти, за да избяга от антисемитизма в тогавашната Австро-Унгария. До тийнейджърските си години той вече е професионален илюзионист, а на 30-годишна възраст е международна знаменитост, известна с изумителната си способност да се освобождава от белезници и окови. Също така Худини е автор на книги, филмов актьор и създател на редки аудиозаписи. Години по-късно този ценен звуков архив става собственост на илюзиониста Дейвид Копърфийлд, припомня Асошиейтед прес.
Според тогавашната преса Худини издъхва на 31 октомври 1926 г. от дифузен перитонит вследствие на спукан апендицит. Състоянието му се влошава фатално дни по-рано в Монреал, където студент изпробва легендарната му издръжливост с неочаквани удари в корема. Кончината на илюзиониста навръх Хелоуин пасва идеално – дори твърде съвършено, както отбелязват мнозина – на неговата тайнствена, обвита в мистика и сякаш свръхестествена аура, коментира АП.
Мистерията се задълбочава и от факта, че не е извършена аутопсия и това отприщва десетки конспиративни теории, сред които и хипотезата за отравяне, организирано от негови колеги от цирка. В книгата си Houdini: The Man Who Died Twice („Худини: Човекът, който умря два пъти“) авторката Лариан Гилиспи се опира на медицински картони и официални архиви, за да оспори досегашните твърдения и да заяви, че илюзионистът си е отишъл ден по-рано - на 30 октомври.
Истинската причина за смъртта, пише тя, е била чревна непроходимост, предизвикана от фаталното решение на лекар да позволи на Худини да изяде купа със зеленчуци и заквасена сметана, докато се е възстановява от операция. Тя цитира и противоречиви данни за самата дата на смъртта му. Според писмена клетвена декларация от лекар той е починал на 30 октомври. В същото време официалният смъртен акт посочва 31-ви — документ, в който тя открива сериозни пропуски, отбелязва Асошиейтед прес.
Най-близките хора на Худини са искали смъртта му да бъде на Хелоуин, „за да бъде запомнен завинаги“, казва Гилиспи, изследовател в областта на съдебната медицина, която е автор и на книги. Джордж Хардийн, който е роднина на Худини, каза пред АП, че намира книгата за „убедителна и аргументирана“ и няма „абсолютно никакви съмнения“ относно разкритията на Гилиспи.
Други обаче са скептични, включително двама експерти, които Гилиспи цитира в книгата си като едни от „най-уважаваните и знаещи хора в света на Худини“.
Брус Авърбук заяви пред AП, че се съмнява датата да е била променена нарочно, за да съвпадне с Хелоуин. „Семейството беше потънало в дълбока скръб и изобщо не е мислело за неговото наследство“, каза той. Авърбук, който е изследовател на живота на Худини, добави, че в записките на личния асистент на илюзиониста смъртта му е отбелязана на 31 октомври.
„Той нямаше никаква причина да лъже за това“, каза Авърбук. Друг експерт, похвален в нейната книга – Джон Кокс, уточни пред АП, че въпреки че „книгата наистина съдържа много добра нова информация“ за кариерата му, все пак е необходимо „второ мнение“ относно смъртта на Хари Худини. Кокс, който поддържа блог за илюзиониста и е основател на издателската марка Wild About Harry Press, призна, че съществува „объркване около смъртта му и естествения стремеж към истината“. „Но мисля, че кончината му е съвсем малка част от цялата история“, каза той. „Славата на Худини и причината да го помним днес се дължат на забележителния му живот“.