Сънищата са реалността, която сме забравили да видим, казва Андре Бретон, от чието рождение днес се навършват 130 години.
Французинът е „главният говорител и теоретик на сюрреализма“, като играе решаваща роля за оформянето на движението както в литературно отношение, така и в организационен план, пише енциклопедия „Британика“.
Освен творец, Бретон е и политически активист през целия си живот, като симпатизира на анархизма и комунизма. След като е изключен от Френската комунистическа партия през 1933 г., той продължава да подкрепя социалистически и антиколониални каузи до смъртта си през 1966 г., припомнят от музея „Метрополитън“ на сайта си (metmuseum.org).
Андре Бретон е роден на 19 февруари 1896 г. в Нормандия. Първоначално започва да учи медицина и да работи в психиатрични заведения, след като е призован в армията по време на Първата световна война. В този период той проучва трудовете на пионера на психоанализата Зигмунд Фройд и развива интерес към несъзнаваното и процесите на сънищата.
След края на войната Бретон става част от авангардното движение на дадаистите в Париж, което се оформя около 1919 г., когато личности като Тристан Цара започват да организират провокативни събития, четения и акции, насочени срещу буржоазните ценности и традиционното изкуство. Макар да съществува кратко и да започва да губи сила след 1922 г., тази организация има влияние върху по-късните авангардни течения, включително и върху сюрреализма, пише енциклопедия „Британика“.
Андре Бретон обаче скоро се дистанцира от нихилистичната позиция на дадаизма и започва да развива своя собствена визия за художественото творчество. Заедно с поетите Луи Арагон и Филип Супо, той експериментира с т.нар. „автоматично писане“ - техника, предназначена да изложи несъзнателните мисли върху хартия възможно най-нефилтрирани и директни.
Емблематична стъпка на Бретон през 1924 г. е публикуването на Манифеста на сюрреализма. В този текст той определя сюрреализма, както пише енциклопедия „Британика“, като „чист психически автоматизъм, чиято цел е да изрази истинския мисловен процес“.
В Манифеста Бретон формулира целта за обединяване на съня и реалността в по-висша реалност - т.нар. сюрреалност. Както самият той пише: „Вярвам в бъдещото сливане на тези две състояния - съня и реалността, … в един вид абсолютна реалност, една сюрреалност“.
Французинът е не само теоретик, но и организатор на движението. Той играе ключова роля при определянето на това кой принадлежи към сюрреалистичната група и кой е изключен от нея, затова и често е наричан „Папа на сюрреализма“, пишат от музея „Метрополитън“.
Според онлайн енциклопедията, посветена на модернизма и издадена от „Рутледж“, Бретон е централната фигура в средите на парижкия авангард, като е публикувал програмни писания, организирал е изложби и е ръководил идеологическата насока на движението.
Под егидата на Бретон към движението на сюрреалистите се присъединяват иновативни художници, включително Салвадор Дали, Макс Ернст и Рене Магрит. Въпреки че самият Бретон е бил предимно писател, чиито най-известни произведения, редом с Манифеста, са сюрреалистичните творби Nadja („Наджа“ ,1928 г.) и L’Amour fou („Лудата любов“, 1937 г.), оказва влияние и върху визуалните изкуства. Той също така активно организира изложби, пише предговори и текстове за каталози и по този начин легитимира сюрреализма като международно художествено движение.
В по-широк план Бретон допринася за утвърждаването на идеята, че художественият образ може да бъде инструмент за разкриване на определена психологична реалност - идея, която продължава да отеква в модерното и съвременното изкуство до днес, пише в енциклопедията на модернизма.
През 20-те и 30-те години на миналия век Андре Бретон се увлича по комунизма и се опитва да съчетае сюрреализма с идеите за социалната революция. По време на Втората световна война правителството на Виши във Франция забранява публикуването на творчеството му, отбелязват от енциклопедията на модернизма на издателството „Рутледж“, а творецът емигрира в САЩ, където продължава да организира изложби и да се опитва да повиши международния авторитет на движението.
След войната той се завръща в Париж и възобновява литературната си дейност, като остава централна фигура за културния авангарда до смъртта си през 1966 г. във френската столица.
Влиянието на Бретон се простира далеч отвъд 20-те години на миналия век. Както обобщава енциклопедия „Британика“, сюрреализмът не е просто стил, а всеобхватен интелектуален проект, който дълбоко трансформира литературата, визуалните изкуства и философията. Опитът да се отключи несъзнаваното като творчески източник оформя и по-късни художествени движения като абстрактния експресионизъм и вдъхновява експерименталната литература на XX век.
Сюрреализмът коренно промени начина, по който създаваме изкуство, пише сайтът „Конвърсейшън" в статия, посветена на творчеството на Бретон. Неговото културно въздействие и наследство могат да се усетят например в кинематографичните пейзажи на Дейвид Линч, лиричните песни на Боб Дилън и монументалните скулптури на Луиз Буржоа, допълват от онлайн изданието.