Софийската Света гора - средновековен комплекс от 14 манастира и множество скитове, разположени основно в полите на Витоша и съседните планини Люлин, Плана, Лозенска, е почитана още през Първото българско царство, каза д-р Пламен Орфеев в Рилския манастир. Той представи доклад, изготвен съвместно с проф. Зарко Ждраков по време на втората част на организирания от президента Илияна Йотова Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“. Докладът е на тема „Софийската света гора и култът към свети Йоан Рилски“. В него се посочва, че Рилският пустинник е погребан в Средец, тъй като най-вероятно Витоша е била първата планина, в която се е подвизавал, преди да отиде в Рила.
Д-р Орфеев посочи, че вероятно мощите на светеца са пренесени от патриарх Дамян към края на 10-и век, за което може да се съди по графит в протезиса на гробничната базилика „Света София“. Със светите мощи е осветена епископската църква на Триадица „Свети Георги“, където в монашеския риф на западната стена в наоса от двата живописни слоя от 11-ти и 12-ти век се идентифицира най-старият образ на Рилския пустинник.
„Софийската Света гора, като нов Синай, е възпомената с образите на Дева Мария и свети Йоан Рилски в епископския храм, Боянската църква, Света Богородица и Витошко-Драгалевския манастир и „Света Петка Самарджийска“. За изписването на църквата „Свети Георги“ през 12-ти век свидетелства ктиторският надпис с необичайния за византийската епиграфска традиция евокативен кръст с формата на глаголическата буква Аза“, каза още д-р Орфеев. По думите му подобен „глаголически“ кръст е засвидетелстван впреславската чаша на Великия жупан на България Севин, златния дискос от двореца в Преслав и потирите на цар Петър в Новгород.